Ещадио до Маракана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
}}
Футболен стадион Ещадио до Маракана (официалното му име е Ещадио Жорналиста Марио Фильо) е стадион в Рио де Жанейро, Бразилия. Собственост е на държавното управление, като Маракана всъщност е квартала, в който се намира. Той е открит през 1950 година, за Световното първенство по футбол, като на него се играе и финалния мач, където Бразилия губят с 2:1 от Уругвай. От тогава, стадионът се използва от големите клубове от Рио де Жанейро – Ботафого, Фламенго, Флуминензе и Вашку да Гама. Той също е сцена на множество концерти и други спортни и развлекателни събития. При създаването си е бил с внушителния капацитет от 210000 места – най-големият в света. Никога не е изпълван до краен предел, но на финала между Бразилия и Уругвай все пак е поставен рекорд за посещаемост от с 199854 зрители.
Постепенно най-горните му трибуни започват да се рушат, тъй като рядко са използвани, но затова има и логично обяснение – от горните редове до терена разстоянието е било около 250-300 метра. След правените му реконструкции, капацитетът му е бил намален почти 3 пъти и към 2007 година е 78839 места.
С течение на времето, стадион Маракана се превръща в знаково спортно съоръжение, като на него се провеждат различни събития, като шоута и мачове от спортове, които са любими на бразилците (най-често волейбол). Заради Световното първенство в Бразилия през 2014 година, стадиона е модернизиран основно, като капацитетът му се покачва и вече е 82238 места, което го прави най-големия стадион в страната, а и в цяла Южна Америка.
== История на Ещадио до Маракана ==
След като Бразилия получава домакинството на Световното първенство по футбол, правителството решава да построи нов стадион за турнира. Проектът е съставен от седем бразилски архитекта: Мигел Фелдман, Валдир Рамос, Рафаел Галвао, Оскар Валдетаро, Орландо Азеведо, Антонио Диас Карнейро и Педро Пауло Бернандес Бастош. Първата копка е направена на 2 август 1948 година, а първият мач от световното първенство е предвиден да се играе на 24 юни 1950 година, което означава, че за изграждането и откриването на стадиона, Бразилия разполага с по-малко от 2 години. Въпреки ентусиазма на правителството и на строителите, работите изостават от графика, което кара ФИФА да изпрати доктор Оторино Бараси, който е бил главния организатор на Световното първенство през 1934 година, за да помага в Рио де Жанейро със своите знания. Към работещите 1500 души се присъединяват още 2000, което позволява стадиона да бъде открит за първенството. Пълното му завършване обаче е чак през 1965 година.
== Откриване и Световно първенство 1950 ==
Мачът за откриването на Ещадио до Маракана се провежда на 16 юни 1950 година, между отборите на звездите от Рио де Жанейро и Сао Пауло, който завършва 3:1 за домакините. Играчът отбелязал първият гол е Диди. Въпреки, че ФИФА позволява на стадиона да се играят мачове, по него има да се извършват доста довършителни работи – липсват тоалетни и той все още изглежда като строителна площадка.
В първият официален мач, този от откриването на Световното първенство, Бразилия побеждава Мексико с 4:0, като първият голмайстор в мача е Адемир, който бележи в 30-тата минута. Той вкарва още един гол, а останалите са дело на Балтазар и Яир. 81000 зрители на стадиона виждат победата на домакините, а мачът е свирен от английския съдия Джордж Рийдър. Пет от шестте мача на Бразилия в турнира се играят на Маракана, като единствено изключение прави равенството 2:2 с Швейцария.
== Мараканазо ==
В крайна сметка, Бразилия достига до финала, където я чака Уругвай, но както споменахме, домакините губят мача с 2:1, въпреки оглушителните викове на хилядите фенове по трибуните. Това поражение на родна земя остава като значимо събитие в историята на Бразилия и е популярно с термина „Мараканазо“.
== Годините след домакинството на Световното първенство ==
Като изключим почти пълните трибуни на Маракана по време на финала между Бразилия и Уругвай, този стадион е отбелязал още няколко рекорда за посещаемост. През 1954 година, на мача между домакините и Парагвай, по трибуните има 183513 зрители, които са влезнали с билети, а е имало и още, които са били със специални покани, а през 1963 година, на мача между Фламенго и Флуминензе се събират 177656 души. През същата тази 63-та година, квадратните греди са заменени с кръгли, но като цяло стадиона все още не е завършен. Окончателното приключване на строителните работи по Маракана става 17 години след първата копка – 1965.
След края на Световното първенство през 1950 година, стадионът се използва основно от четирите големи отбора от Рио де Жанейро в мачовете им от Копа до Бразил (Купата на Бразилия) и Кампеонато Кариока (първенството). През септември 1966 година, след смъртта на журналиста и значима спортна фигура Марио Родригес Фильо, администраторите на стадиона решават да нарекат съоръжението на негово име – Ещадио Жорналиста Марио Родригес Фильо (без този виден активист, може би стадиона нямаше да го има). Въпреки това, псевдонимът Маракана продължава да се използва и до днес, като той е по-популярен от официалното му име.
През 1969 година, Пеле вкарва своят гол номер 1000 в кариерата си, в мача на неговия Сантос срещу Вашку да Гама през 125000 зрители. През 1989 година пък, Зико вкара последния си гол за Фламенго, който е негов 333 на този стадион. Този рекорд все още не е подобрен.
== Последните години ==
През 1992 година, една от най-горните трибуни на стадиона се срутва, което води до 3 жертви и над 50 тежко ранени фенове. След тази трагедия, капацитета на всички местни стадиони е намален значително.
За своята 50-годишнина през 2000 година, на Маракана започват ремонти, при които е планирано капацитета му да се увеличи до 103000. След дълго дискусии и затваряне за 9 месеца между 2005 и 2006 година, през януари 2007 година, реконструираният стадион отново е отворен, като може да побере 82238 седящи зрители. Тъй като пътеките между редовете са широки, там могат да се поместят още футболни фенове.
Стадионът е част от комплекс, който включва и спортна зала, наречена „Мараканазиньо“ (Малката Маракана). Всяка първа събота на месеца има ден на отворените врати, когато се правят туристически обиколки на съоръжението.
През 2014 година, гордостта на Рио де Жанейро ще приеме мачове от Световното първенство по футбол, което ще го направи едва вторият стадион след мексиканският Ацтека, който има тази чест.
==Външни препратки==
| |||