* [[Изтласкваща съгласна|Изтласкващи]], които представляват ''глотално-издихателни'' съгласни. Въздухопотокът се изтласква нагоре посредством движение на [[глотис]]а, който изхвърля въздуха вместо белите дробове или [[диафрагма]]та. Такива могат да бъдат преградните, преградно-проходните и понякога - проходните. Всички те са беззвучни. Тези съгласни звукове се транскрибират във фонетичната азбука, като след буквения символ се прибавя диакритическият знак {{IPA|/ʼ/}}.
* [[Имплозивна съгласна|Имплозивни]], известни още като ''глоталногласилково-вдихателни''. При тях глотисът[[глотис|гласните струни (гласилки)]] се придвижвапридвижват надолу, като белите дробове могат да бъдат включени за придаване на звучност. В някои езици отсъства всякакво постъпване на въздух в устната кухина при образуването на подобни звукове. Имплозивните преградни съгласни се срещат относително често, докато имплозивните африкати, имплозивните проходни съгласни и беззвучните имплозиви са рядкост. Тези съгласни звукове се транскрибират във фонетичната азбука, като към върха на буквата се прибави обърнато надолу камшиче {{IPA|/ɓ ɗ ʄ ɠ ʛ/}}.
* [[Щракаща съгласна|Щраканията]] (кликовете) представляват заднонебни ''езично-вдихателни'' съгласни звукове. За тяхното учленение се използва задната част на езика, допряна до задното небце, за създаване на вакуум в устната кухина, принуждавайки въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията биват устнени или носови, преградни или преградно-проходни (африкатни), средноезични или странични, звучни и беззвучни. Тяхната разпространеност е предимно в [[Африка]]. В [[Български език|българската реч]] щракащ звук е цъкането при изразяване на отрицание или недоумение (ц—ц...).
