Закон за спорните черкви и училища: Разлика между версии

 

Цариградската патриаршия обаче също не остава доволна от закона и продължава да твърди, че спорните църкви са нейни, защото са построени по нейно искане и за православните, съответно схизматиците нямат право върху тях. Гръцките депутати в османския парламент и сенат се опитват да провалят законопроекта и да прокарат постановление споровете за църкви и училища да се разрешават от шериатските съдилища, тъй като според шериата отстъпниците от една религия не могат да се ползват от правата, които им дава предишната религия. След неуспеха си Патриаршията протестира пред Високата порта за намеса на държавата в религиозни спорове, а патриарх [[Йоаким III Константинополски]] дори заплащва с оставка и затваряне на всички църкви. През юли 1910 г. той кани архиереите на епархиите си да направят избори за представители за Народен събор, който да се произнесе по системното накърнение на патриаршеските привилегии, мухаджирите, куцовлашкия въпрос и Закона за спорните църкви. Окръжното е с остър тон и младотурският официоз „Танин“ го нарича „бунтовнически памфлет против конституцията“. През септември 1910 г. Народният събор е свикан в Цариград, макар и без съгласието на Високата порта и въпреки арестуването на 10—12 епархийски представители.<ref name="Снегаров">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener1.html | заглавие = Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата | достъп_дата = 25 юни 2013 г. | фамилно_име = Снегаров | първо_име = Иван | дата = Църковен архив, 1929, кн. 3-5 | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>

 

== Бележки ==