Тодор Бурмов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 39:
{{стар стил}}
 
'''Тодор Стоянов Бурмо&#768;в''' е [[България|български]] [[общественик]] ивиден [[политик]] от [[Консервативна партия|Консервативнатавъзрожденец]], аборец след 1884 година&nbsp;– отза [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералнатацърковна партиянезависимост]]. Тойи е първиятактивен [[министър-председателполитически на Българиядеец]] в периодаслед [[5 юлиОсвобождение]] [[1879]] и [[24 ноември]] [[1879]] г.<ref name="Gazette">[http://dv.parliament.bg/DVWeb/img/1879_BR_00001.pdf?id_=361 Указ №1 от 5 юли 1879 г.], обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.</ref>то{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
 
== Биография ==
=== Образование и младежки години ===
Тодор Бурмов е роден на [[2 януари]] [[1834]] годинаг. в село Нова махала, Габровско. Според(според някои източници това е днешният едноименен квартал на град [[Габрово]],{{hrf|Геб|2011|404}} а според други – село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]], наричано в миналото и Нова махала.<ref>{{ref-en}} {{cite web | publisher = Falling Rain Genomics | year = 2010 | url = http://www.fallingrain.com/world/BU/41/Draganovtsi.html | title = Draganovtsi | work = fallingrain.com | accessdate = 2012-12-30 | lang =}}</ref>{{hrf|Цураков|2008|8}}{{hrf|Ташев|1999|69-70}}) в семейството на Неда и [[Стоян Лазаров]]и.
 
Първоначално Бурмов учи в килийното училище в [[Габрово]], а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]]. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен [[магистър]] и се завръща в Габрово, където работи като [[учител]]. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Първоначално Бурмов учи в Габрово. През 1853 година завършва Киевската духовна семинария, а през 1857 година – Духовната академия с титла магистър, след което става учител в Габрово (1857–1860). През 1860 година заминава за [[Цариград]], където е учител в училището при българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“. През следващите години участва активно в [[Борба за българска църковна независимост|движението за самостоятелна българска църква]], известно време е секретар на българската община в Цариград и редактор на списание „[[Български книжици]]“ (1860–1862) и вестниците „[[Съветник (1863–1870)|Съветник]]“ (1863–1865) и „[[Време (вестник)|Време]]“ (1865–1867){{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
 
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „[[Цариградски вестник]]“ и списание „[[Български книжици]]“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на [[Великденска акция|Великденската акция]] и отпечатва специална [[брошура]], озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
Сътрудничи и на други издания, като „[[Цариградски вестник]]“ и руския „[[Московские новости]]“. От 1867 до 1878 година е преводач и съветник по българските въпроси в руското посолство{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
 
=== ПрофесионалнаПросветна дейност ===
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „[[Съветник (1863 - 1870)|Съветник]]“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още [[Найден Геров]], както и ръководителите на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] и на [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]]. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с [[Патриаршия]]та. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865–1867). Макар и да не е [[революционер]], Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
{{основна|Руско-турска война (1877–1878)}}
По време на войната Бурмов е включен в екипа на княз [[Владимир Черкаски]], ръководител на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България. През юни 1878 година е назначен за вицегубернатор на [[Пловдив]], а от 18 май 1879 година е първият българин, губернатор на [[София]]{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
 
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в [[Цариград]] като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „[[Московские ведомости (вестник)|Московские ведомости]]“ и „[[Европa (вестник)|Европa]]“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх [[Антим I]] по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
През юли 1879 г. е натоварен от княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] да състави [[Правителство на Тодор Бурмов|първото българско правителство]], което оглавява от 5 юли до 24 ноември{{дата стар стил}} 1879 година, заемайки и поста [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] и за кратко временно управляващ [[министерство на народното просвещение|народното просвещение]]{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
 
=== Политическа дейност ===
След установяването на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] Бурмов е включен в състава на [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавния съвет]] (1881–1883). През 1883 година в [[Правителство на Соболев|кабинета]] на генерал [[Леонид Соболев]], както и за няколко дни по време на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 1886 година, той е управляващ [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. През 1884 година се отцепва от Консервативната партията и се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия|либералите]] на [[Драган Цанков]]. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит [[Правителство на митрополит Климент (1886)|Климент]]{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877–1878) е [[ковчежник]] на [[Канцелария за граждански дела]] към щаба на [[Руска армия|Руската армия]]. През 1878 г. е назначен за [[вице-губернатор]] на [[Пловдив]], а на следващата година за [[губернатор]] на [[София]]. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз [[Батенберг]] го избира за пръв [[министър-председател на България|министър-председател]] на страната<ref name="Gazette">[http://dv.parliament.bg/DVWeb/img/1879_BR_00001.pdf?id_=361 Указ №1 от 5 юли 1879 г.], обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.</ref>, като едновременно с това е и [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] и управляващ [[Министерството на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]]. До 1884 г. е един от водачите на [[Консервативната партия]], два пъти е избиран за [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. След това се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия |Прогресивнолибералната партия]] на [[Драган Цанков]]. Избиран е за [[народен представител]] (1880), за член на [[Върховен касационен съд|Висшия касационен съд]] (1881) и на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]] (1881–1883){{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}.
 
През 1883 г. в [[Правителство на Соболев|кабинета]] на генерал [[Леонид Соболев]], както и за няколко дни по време на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 1886 г., той е управляващ [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партията и се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия|либералите]] на [[Драган Цанков]]. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит [[Правителство на митрополит Климент (1886)|Климент]]{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}. Член е на Кодификационната комисия (1884–1885), и активен участник в политическите борби (1885–1906). иРедактор редакторе на вестник „[[Витоша (вестник)|Витоша]]“, „[[Български глас (1879–1883)|Български Глас]]“ и русофилския „[[Светлина (1886)|Светлина]]“{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}. Оттегля се от политическия живот след 1886 г.
 
ОтегляТодор сеБурмов от политическия живот след 1886 година. Умираумира на [[25 октомври]] [[1906]] годинаг. ввъв влака, на път от [[София]] за Цариград на 72 годишна възраст.{{hrf|Ташев|1999|69-70}}{{hrf|Цураков|2008|8}}
 
== Семейство ==
[[File:Указ №1.jpg|мини|Указ №1 на княз Александър I Батенберг за съставяне на правителство, 5 юни 1879 г.]]
Освен огромния принос за възраждането на българската нация и развитие на родната публицистика, Тодор Бурмов еоставя жененв наследство и достойни продължители на своя род. Той се жени още през [[1861]] г. за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835-1916), иматкоято му ражда тричетири дъщери:.
 
* Надежда (1862–?)
* Анна- Любица (1867–1897)
* Рада (1868–1952), омъжва се за професора по международно право д-р [[Стоян Данев]].
* Рада (1868–1952)
* Райна (22.06.1871 г. – умира на една годинка след дългото пътуване на семейството от Цариград до Габрово) (Автобиография 1895).
 
== Творчество ==
Автор е на книгите:
* Българите и гръцкото висше духовенство, 1860.
* Съвременните наши калугери, 1867.
* Спомените ми. Дневник. Автобиография, 1895.
* Българо-гръцката църковна разпря, 1902.
 
== Външни прерпатки ==
Line 74 ⟶ 82:
 
== Литература ==
* Тодев, И. Кой кой е сред българите XV-XIX в. 501 имена от епохата на османското владичество. С, 2000.
* Българите и гръцкото висше духовенство, 1860.
* {{ташев}}
* Съвременните наши калугери, 1867.
* Спомените ми. Дневник. Автобиография, 1895.
* {{цураков}}
* Българо-гръцката църковна разпря, 1902.
* {{геб|1}}
* Генчев, Н. Българско възраждане. С, 1978.
* {{цураков}}
* Куманов, М., Исова, К. България – историческа енциклопедия. 2008.
 
== Бележки ==