Донатизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
по-неутрален език + източник |
||
Ред 3:
'''Донатизмът''' е [[ранно християнство|раннохристиянска]] [[ерес]], разпространила се в селските райони около [[Римски Картаген]] през ІV[[4 век| век]]. <ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref> Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на тогавашния [[Пунически Картаген]], включващи предимно районите по [[магреб]]ското крайбрежие.
След издаването на [[Милански едикт|Медиоланския едикт]] първоначалната реакция на донатистите по отношение на официализирането на християнското учение била подигравателна. Император [[Константин Велики]] свикал три последователни църковни събора
Концепцията на донатизма се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за [[държавна религия]] в Римската империя през ІV век християнство. Донатистите не приемали каквото и да било примирение с [[империум]]а и не признавали ръкополагането в сан на [[епископ]]ите и [[свещеници]]те от страна на властта. Към края на ІV век, след окончателното приемане на [[символа на вярата]], донатисткото движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на ІV век след [[Първи константинополски събор|първия константинополски събор]] е известно като движението на [[агонистици]]те (Христовите воини) или още на [[циркумцелиони]]те. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци във и около Римски Картаген.
Ред 9:
Донатисткото движение угаснало едва със [[Арабско-ислямско завоюване на Северна Африка|завладяването на Северна Африка от арабите]]. Интересното при идеологията на донатистите е това, че тя малко се отличавала от тази на официалното вече по това време вероучение, като отхвърляла римския характер на властта в региона. Според алтернативното мнение за характера и естеството на разкола, той възникнал на [[Intuitu personae|лична основа]]. Друга интересна особеност е тази, че в крайградската зона на Картаген са разкрити множество еврейски гробове от първите векове на нашата ера, след като градът вече е превзет от римляните. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха, а през първите векове от нашата ера [[ранно християнство|ранното християнство]] бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на ранното християнство през ІІ век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от [[пуни]]ческо присъствие.
Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе [[Свети Августин]]. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно решението на [[Константин Велики|Константин]] в случая с Цецилиан от почти век по-рано. <ref>{{
== Бележки ==
|