Донатизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
по-неутрален език + източник |
м +раздели |
||
Ред 3:
'''Донатизмът''' е [[ранно християнство|раннохристиянска]] [[ерес]], разпространила се в селските райони около [[Римски Картаген]] през ІV[[4 век| век]]. <ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref> Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на тогавашния [[Пунически Картаген]], включващи предимно районите по [[магреб]]ското крайбрежие.
==Възникване==
След издаването на [[Милански едикт|Медиоланския едикт]] първоначалната реакция на донатистите по отношение на официализирането на християнското учение била подигравателна. Император [[Константин Велики]] свикал три последователни църковни събора – в Рим, Картаген и Арл – за борба срещу донатистката ерес. На първите два били реабилитирани Цецилиан и Феликс, а на третия било възбранено да се кръщават вторично от донатистите онези, които вече били кръстени в името на Светата Троица. Също така били отлъчени от Светата Църква онези донатистки епископи, които били изменили на Църквата като съвършени, разкривайки тайнствата ѝ. Недоволни от съборните решения, донатистите не се съобразили с всеобщата воля, което накарало император Константин да започне преследването им и по силата на императорски указ повечето от тях били изпратени на заточение. В края на ІV век, окуражени от подкрепата на [[Юлиан Отстъпник]], донатистите се съюзяват с циркумцелионите (селски разбойници и защитници на бедняците по подобие на някогашните галилейски [[сикарии]]), включвайки се в бунтовете, въпреки че повечето донатисти не участват пряко в грабежите, насилията и зверствата. Главният идеолог на ереста – епископ [[Донат]], с когото се свързва и името ѝ, завършва земния си път в изгнание.
==Възгледи==
Концепцията на донатизма се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за [[държавна религия]] в Римската империя през ІV век християнство. Донатистите не приемали каквото и да било примирение с [[империум]]а и не признавали ръкополагането в сан на [[епископ]]ите и [[свещеници]]те от страна на властта. Към края на ІV век, след окончателното приемане на [[символа на вярата]], донатисткото движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на ІV век след [[Първи константинополски събор|първия константинополски събор]] е известно като движението на [[агонистици]]те (Христовите воини) или още на [[циркумцелиони]]те. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци във и около Римски Картаген.
==Западане==
▲Донатисткото движение угаснало едва със [[Арабско-ислямско завоюване на Северна Африка|завладяването на Северна Африка от арабите]]. Интересното при идеологията на донатистите е това, че тя малко се отличавала от тази на официалното вече по това време вероучение, като отхвърляла римския характер на властта в региона. Според алтернативното мнение за характера и естеството на разкола, той възникнал на [[Intuitu personae|лична основа]]. Друга интересна особеност е тази, че в крайградската зона на Картаген са разкрити множество еврейски гробове от първите векове на нашата ера, след като градът вече е превзет от римляните. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха, а през първите векове от нашата ера [[ранно християнство|ранното християнство]] бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на ранното християнство през ІІ век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от [[пуни]]ческо присъствие.
Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе [[Свети Августин]]. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно на решението на [[Константин Велики|Константин]] в случая с Цецилиан от почти век по-рано. <ref>{{cite book| last=Mitchell|first=Stephen|title=A History of the Later Roman Empire|year=2007|page=281}}</ref> През следващите години с укази на император [[Хонорий (император)|Хонорий]] изповядването на донатисткото учение било поставено извън закона и под страх от [[смъртно наказание]] на донатистите им било забранено да се събират за богослужение.
Донатисткото движение угаснало едва със [[Арабско-ислямско завоюване на Северна Африка|завладяването на Северна Африка от арабите]].{{източник}}
== Източници ==
<references />
| |||