|
== Роля на Талмуда в юдаизма ==
Талмудът е писмен запис на устна традиция. Той става основа за много равински юридически кодекси и обичаи, от които най-важни са [[Мишне Тора]] и [[ShulchanШулхан Aruch]]Арух. Ортодоксалният и, в по-малка степен, консервативния юдаизъм приемат Талмуда като авторитетен, докато за реформаторския и реконструктивния юдаизъм, той не е такъв. Този раздел описва накратко минали и настоящи движения и тяхната гледна точка за ролята на Талмуда.
=== Садукеи ===
===Устен закон===
[[Image:First page of the first tractate of the Talmud (Daf Beis of Maseches Brachos).jpg|thumb|Първата страница от [[Vilna]] Edition на Вавилонския Талмуд, Tractate Berachot, folio 2a.]]
Първоначално, еврейското учение било устно. Равините тълкували и разисквали върху закона (т.е., Еврейската Библия) и дискутирали по [[Танак|ТанакаТанаха]] без да ползват писмена (освен единствено самите Библейски книги), въпреки че някои от тях може да са си водили бележки (''{{lang|he-Latn|megillot setarim}}''), като например по съдебни решения. Ситуацията обаче се променила драстично, главно в резултат на разрушаването на еврейската държава в 70 г. сл.Хр. и последвалия упадък на еврейските социални и законови норми. След като равините трябвало да се изправят срещу новата реалност,—главно юдаизъм без Храм (,който да служи за център за обучение) и неавтономна Юдея,—настъпило смущаване/объркване в беседите върху закона и старата система на устно учение не можела да се поддържа повече. Именно по това време лекциите на равините започнали да се записват писмено.<ref> Виж, Strack, Hermann, ''Introduction to the Talmud and Midrash'', Jewish Publication Society, 1945. pp.11-12. "[Устният Закон] бил записван на ръка в продължение на дълъг период... Имаме основание да вярваме, че първите опити да се запишат традициите, датират от първата половина на втори век след Христа." Според теорията на Strack натрупването на Християнския канон (Новият Завет) повлиял на равините да записват писмено устния закон. </ref><ref>Теорията, че разрушаването на Храма и последвалият упадък са довели до съхраняването на Устния Закон в писмен вид, за първи път е изложена в Посланието на [[Sherira Gaon]] и след това често повтаряна. Виж, например, Grayzel, ''A History of the Jews'', Penguin Books, 1984, p. 193.</ref>
Най-ранният записан устен закон може да е бил в [[мидраш]]на форма, в която [[халака|халакичнатахалахичната]] дискусия се е структурирала като [[exegesis|тълковен]] коментар върху [[Тора|Петокнижието]]. Но една алтернативна форма, подредена тематично, вместо по библейски стихове, станала доминираща около 200 г. сл.Хр., когато Равин [[Judah haNasi]] редактирал [[Мишна|Мишната]] ({{lang|he|משנה}}).
Устният Закон не бил така монолитен, а се различавал в различните школи. Двете най-известни школи били Школата на [[Shammai]] и Школата на [[Hillel the Elder|Hillel]]. В общи линии, всички мнения, дори и тези, които излизали от нормата, били записвани в Талмуда.
''Мишна'' е компилация от мнения по закона и дискусии. Изказванията в Мишна са обикновено сбити, като са записвани кратки мнения на равините, разискващи по определена тема; или е записвано само невписано правило, представляващо очевиден консенсус. Равините записани в Мишна са известни като [[Танаим]].
Тъй като тя подрежда законите в нея по тематика, вместо по библейски контекст, Мишна разисква индивидуалните дела по-обширно от Мидраш, и включва много по-широка извадка от halakhicАлаха въпроси отколкото Мидраш. Така организацията на Мишна по теми станала рамката на Талмуда като цяло. Но не всеки трактат в Мишна има гореспондираща му Гемара. Също така, поредността на трактатите в Талмуда се различава в някои случаи от този в ''Мишна''.
===Бараита===
|
.jpg){kind=link}