Цар на българите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskots7 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
През [[913]] година княз [[Симеон I]] получава признание за титлата цар (''василевс на българите'') при обсадата на [[Константинопол]], но 6 месеца по-късно Византия се отмята от признаването. През [[920]] година, използвайки слабостта на Византийската империя, Симеон обявява [[Роман Лакапин]] за узурпатор и себе си за "''цар на българи и ромеи''". Със създаване на [[автокефалия|автокефална]] българска църква статуквото е утвърдено и всички следващи владетели се титулуват "царе".
 
В началото на [[13 век]] цар [[Калоян]] води преговори с римския папа [[Инокентий III]] — обещава му да признае върховенството на светия престол над българската църква (дори е сключена т.н. [[Калоянова уния|уния]] между тях), при условие, че папата потвърди титлите на царя и патриарха. В кореспонденцията си с българският владетел обаче Инокентий до последно го титулува само '''[[крал]]''' (''rex''), което в средновековната йерархия стои по-ниско от '''цар''' ([[император]]).
 
На [[22 септември]] [[1908]] година е обявена [[Независимост на България|независимостта на България]] и обединената през [[1885]] година държава [[Княжество България]] е провъзгласена за [[Царство България]]. Съответно княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] приема възстановената титла [[цар]], но вече със значението на [[крал]], а не на [[император]].