Василий I Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
'''Василий I български''' е първият глава (1186-1232) на възстановената самостоятелна българска църква след освобождението от византийско владичество. Възприеман е като български патриарх и след сключването на [[Калоянова уния|уния]] с Рим в 1204 г. се подписва така, но канонически има статут на архиепископ и [[примас]] т.е. [[екзарх]].
 
В 1186 г. в освободените вече български земи между Дунав и Балкана Асен и Петър основават новата архиепископия със седалище в главния град Търново. При освещаването на новопостроената църква св. Димитър в края на 1185 или началото на 1186 г. според канона трима митрополити - Видинският и още двама ромеи, докарани от Асеневци за случая канонично помазват и ръкополагат новият български архиепископ Василий I и го обявяват за глава на самостойната българска църква в освободените земи. В диоцеза на Търновската архиепископия влизат Дръстърска епархия, която дотогава зависи от цариградския патриарх и Видинската, подведомствена на охридския архиепископ.