Станислас Сенклер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Отличава се в Кримската война. Повишен е във военно звание [[капитан]] (1859). Чиновник в британското консулство в [[Бургас]] (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във [[Варна]]. Купува си бейски чифлик в с. Акдере, Бургаско с намерение да се установи в тогавашната [[Османска империя]]. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име ''Хидает паша'' („Правопътния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Charles A. Brophy издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г.<ref>http://www.promacedonia.org/en/sc/</ref>
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командването
Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''„гяурско царство“'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]] и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' - дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br />
| |||