Разлика между версии на „Стенли Фиш“

{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
м (+ Категория:Личности (Род Айлънд))
({{ref-xx}} → {{икона|xx}})
}}
 
'''Стенли Фиш''' ({{lang-en|Stanley Eugene Fish}}, р. [[19 април]] [[1938]], [[Провидънс]], [[Роуд Айлънд]], [[САЩ]])<ref>[http://www.oac.cdlib.org/findaid/ark:/13030/kt08701714/ Guide to the Stanley Fish Papers] на сайта на Архива по критическа теория към Калифорнийския университет в Бъркли</ref>) е американски [[Литературна теория|литературен теоретик]], изследовател на правото, университетски преподавател и общественик. Свързван е с [[Постмодернизъм|постмодернизма]], макар да определя себе си не като постмодерен философ, а като [http://en.wikipedia.org/wiki/Anti-foundationalism антиесенциалист].<ref>Baldacchino, Joseph. ''Humanitas''. [http://www.nhinet.org/jb-seat.htm/ „Two Kinds of Criticism: Reflective Self-Scrutiny vs. Impulsive Self-Validation“] {{ref-икона|en}}</ref> Най-популярният представител на американската [[Рецептивна критика]] ({{lang-en|Reader-response criticism}}, букв. Критика на [[читател]]ския отклик).
 
Той е Дейвидсън-Кан професор по културология и професор по право в [http://en.wikipedia.org/wiki/Florida_International_University Международния университет на Флорида] в [[Маями]], както и почетен декан на Колежа по свободни изкуства и науки към [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Illinois_at_Chicago Университета на Илинойс в Чикаго]. Преподавал е в Училището по право „Кардозо“, [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет в Бъркли]], [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]], [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]], [http://en.wikipedia.org/wiki/Yale_Law Училището по право към Йейлския университет], [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], [http://en.wikipedia.org/wiki/John_Marshall_Law_School_(Chicago) Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго] и [[Университет Дюк|Университета Дюк]].
 
== Образование ==
Фиш израства като еврейско дете в Провидънс, Роуд Айлънд. Баща му, имигрант от [[Полша]], е водопроводчик, който поставя на първо място доброто образование на сина си.<ref> Maureen McLane, [http://articles.chicagotribune.com/1999-03-21/features/9903210360_1_paradox-stanley-fish-dean „Stanley Fish: Paradox 101 (Is Uic's New Dean Tearing Down The Ivory Tower, Or Clambering His Way Up?)“], Chicago Tribune, March 21, 1999 {{ref-икона|en}}</ref> Фиш е първият член на семейството си, който завършва колеж, след това получава [[бакалавър]]ска (в Пенсилванския университет през 1959 г.) и [[магистър]]ска степен (в Йейлския университет през 1960 г.).<ref>[http://www.oac.cdlib.org/findaid/ark:/13030/kt08701714/ Guide to the Stanley Fish Papers] на сайта на Архива по критическа теория към Калифорнийския университет в Бъркли</ref> Защитава докторската си [[дисертация]] през 1962 г., отново в Йейлския университет.
 
== Академична кариера ==
Фиш е преподавател по английска литература в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]] и [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]] преди да стане професор по английска литература и заедно с това професор по право в [[Университет Дюк|Университета Дюк]] между 1986 и 1998 г. След това, между 1999 и 2004 г., е декан на Колежа по свободни изкуства и науки към Университета на Илинойс в Чикаго, като в същото време е и извънреден гост-професор във Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго между 2000 и 2002 г. По същото време има лекции и в департаментите по политически науки и криминология на Университета на Илинойс в Чикаго и е ръководител на Комитета по религиознание.<ref>Andrea Lynn, [http://www.news.uiuc.edu/news/04/1006humanities.html „Experts in the humanities to discuss future of their discipline“], 10/6/2004 {{ref-икона|en}}</ref> По време на деканството му тук той привлича едни от най-изявените преподаватели в областта на хуманитарните науки в САЩ и превръща колежа в център на вниманието на научната общност и медиите. Ръководството на университета обаче го обвинява в разхищение на средства, стига се до дискусия в академичния печат, след което Фиш за една година се оттегля като обикновен професор по английска литература в департамента по англицистика. Институтът по културология към Университета на Илинойс в Чикаго създава цикъл почетни лекции в чест на Стенли Фиш, които се провеждат от 2005 г. и досега са водени от [[Фредерик Джеймисън]], [[Стивън Грийнблат]], [[Джудит Бътлър]] и [[Славой Жижек]].<ref>[http://huminst.las.uic.edu/ifth/events/the-stanley-fish-lecture Лекции в чест на Стенли Фиш] на сайта на Института по културология към Университета на Илинойс в Чикаго {{ref-икона|en}}</ref> През юни 2005 г. Фиш приема поста Дейвидсън-Кан професор по културология и право в Международния университет на Флорида<ref>[http://news.fiu.edu/releases/2005/06-29_stanleyfish.htm „Leading Professor Stanley Fish to Join FIU Law Faculty“], пресрилийз на сайта на Международния университет на Флорида, 29 юни 2005. {{ref-икона|en}}</ref>. През ноември 2010 г. Фиш е част от постоянната комисия по акредитацията на [http://en.wikipedia.org/wiki/Ralston_College Колежа „Ралстън“], току-що основано висше учебно заведение в [[Савана (Джорджия)|Савана]], [[Джорджия]].<ref>[http://www.ralston.ac Официален сайт на Ralston College] {{ref-икона|en}}</ref> От 1985 г. Фиш е и научен сътрудник към [http://en.wikipedia.org/wiki/American_Academy_of_Arts_and_Sciences Американската академия на изкуствата и науките].<ref>[http://www.amacad.org/members/classList.pdf Списък с активните членове на Американската академия на изкуствата и науките] {{ref-икона|en}}</ref>
 
== Милтън ==
Професионалната си кариера Фиш започва като [[Медиевистика|медиевист]]. Първата му книга, публикувана от Издателството на Йейлския университет през 1965 г., е върху късносредновековния и ранноренесансов поет Джон Скелтън. Фиш сам разкрива в отчасти автобиографичното си есе „Milton, Thou Shouldst be Living at this Hour“ (включено в сборника му ''There's No Such Thing as Free Speech . . . And It's a Good Thing, Too''), че е започнал да се занимава с творчеството на [[Джон Милтън]] по чиста случайност. През 1963 г. – годината, през която Фиш започва кариерата си като асистент в Калифорнийския университет в Бъркли – постоянният лектор върху творчеството на Милтън, Константинос Патридес, получава изследователска стипендия и си взима отпуск. Ръководителят на департамента предлага на Фиш да води курса върху Милтън, без да се заинтересува и да научи, че младият преподавател „никога не е слушал – нито като бакалавър, нито като магистър – курс върху Милтън“<ref>''There's No Such Thing as Free Speech . . . And It's a Good Thing, Too'', p.269. {{ref-икона|en}}</ref> Крайният резултат от това, че Фиш с съгласява и поема курса, е книгата ''Surprised by Sin: The Reader in Paradise Lost'' (1967; преизд. 1997). А друга негова книга, издадената през 2001 г. ''How Milton Works'', отразява петте десетилетия, през които той се ангажира с изследване и преподаване на Милтън.
 
== Интерпретативните общности ==
Като уважаван литературен теоретик Фиш е известен на първо място с анализа си на „интерпретативните общности“ – което превръща изследванията му в разклонение на [[Рецептивна критика|Рецептивната критика]]. Работата на Фиш в тази област се занимава с това как тълкуването на текста зависи от субективния опит на всеки читател в една или повече общности, всяка от които се определя като „общност“ с оглед специфична епистемология. Според Фиш голяма част от това, което прави субективното преживяване на читателя значимо, идва от понятие, родствено на онова, което в областта на лингвистиката се нарича езикова компетентност. При Фиш терминът е обяснен като „идеята, че е възможно да се характеризира една езикова система, която всеки говорител споделя“.<ref>Wardaugh, Ronald. ''Reading: a Linguistic Perspective''. University of Michigan: Harcourt, Brace & World, Inc., 1969, p.36, 60. {{ref-икона|en}}</ref> В контекста на литературознанието Фиш използва това понятие, за да заяви, че подходът на читателя към даден текст не е напълно субективен и че интернализираното разбиране на езика, споделяно от носителите му, прави възможно създаването на нормативни граници за конкретния езиков опит на всеки поотделно.
 
== Фиш и политиката на университетите ==
В добавка към работата му като литературовед Фиш пише често и по въпросите на университетското управление, подкрепяйки специфичния академичен жаргон в рамките на университета и критикувайки политическите изявления на университетските или научните структури по въпроси, които надскачат областите на професионалната им експертност.
 
В публикация в своя блог към сайта на ''Ню Йорк Таймс'' през януари 2008 г. Фиш твърди, че хуманитаристиката няма „инструментална“, а само „вътрешна“ стойност. Фиш обяснява: „На въпроса „За какво служат хуманитарните науки?“ единственият честен отговор е: „За нищо!“. И това е отговор, който носи достойнство на своя обект. Оценката, в края на краищата, дава стойност на дадена дейност от гледна точка извън нея самата. Дейност, която не може да бъде преценена, е дейност, която отказва да се разглежда като средство за благото на нещо по-голямо от нея. Хуманитарните науки са благо сами по себе си.“<ref>Fish, Stanley. [http://fish.blogs.nytimes.com/2008/01/06/will-the-humanities-save-us/ „Will the Humanities Save Us?“], в. ''The New York Times'', 6 януари 2008 г. {{ref-икона|en}}</ref>
 
Като гост-професор Фиш е изнасял лекции из множество американски университети, сред които [http://en.wikipedia.org/wiki/Florida_Atlantic_University Атлантическия университет на Флорида], [[Браун (университет)|Университета Браун]], [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]], [[Харвардски университет|Харвардския университет]], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Toronto University of Toronto], [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Vermont Университета на Върмонт], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Georgia Университета на Джорджия], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Louisville Университета на Луисвил], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Kentucky Университета на Кентъки], [http://en.wikipedia.org/wiki/Bates_College Колежа „Бейтс“], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Central_Florida University of Central Florida], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_West_Florida Университета на Западна Флорида] и [http://en.wikipedia.org/wiki/Benjamin_N._Cardozo_School_of_Law Висшето училише по право „Бенджамин Кардозо“ в Ню Йорк сити].
 
== Фиш като университетски администратор ==
Като ръководител на департамента по англицистика в Дюк от 1986 до 1992 г. Фиш привлича внимание и предизвиква дискусии. Според списание ''[http://en.wikipedia.org/wiki/Lingua_Franca_(magazine) Lingua Franca]'' Фиш употребява „безсрамен – а в академичните среди и нечуван – предприемачески хъс“, за да „преобрази един респектиращ, но и стабилен департамент по англицистика в южните щати в най-влиятелната професионална институция на своето време“, като за целта уговаря щедри заплати на новопривлечените преподаватели. В онзи момент в Дюк има сравнително ниски изисквания към преподавателите в бакалавърските и магистърските програми, за разлика от високите изисквания в докторските програми. Това позволява на преподавателите да намалят броя на часовете си до минимум. През април 1992 г., към края на мандата на Фиш, комисия от външни оценители стига до извода, че учебната програма по англицистика се е превърнала в „тюрлюгювеч от несъгласувани предложения“, в който липсват „общообразователни основополагащи курсове“ и план за развитие на департаментния състав. Прословутото прахосничество на департамента през 90-те години се оказва достойно за първа страница на вестник ''Ню Йорк Таймс''.<ref>[http://linguafranca.mirror.theinfo.org/9902/yaffe.html „The Department that Fell to Earth“] {{ref-икона|en}}</ref>
 
През първите години, след като Фиш напуска поста на ръководител на департамент, много от поканените от него видни преподаватели са освободени, а сред тях и [[Ив Козофски Седжуик]] и [[Джонатан Голдбърг]]. През 1999 г. съпругата на Фиш, професорката по американска литература и култура [[Джейн Томпкинс]], „на практика престава да преподава“ в Дюк и „става готвачка в местен ресторант за здравословно хранене“.<ref>David Yaffe, [http://linguafranca.mirror.theinfo.org/9902/yaffe.html „The Department that Fell to Earth: The Deflation of Duke English“] {{ref-икона|en}}</ref>
 
== Критика ==
Като редовен сътрудник на ''[[Ню Йорк Таймс]]''<ref>[http://fish.blogs.nytimes.com/ Блог на Стенли Фиш в ''Ню Йорк Таймс''] {{ref-икона|en}}</ref> и ''[[Уолстрийт джърнъл]]'' Фиш често става мишена на критически отзвук от различен калибър.
 
В статия в списание ''Slate Magazine'' Джудит Шулевиц съобщава, че Фиш не само гордо се представя за „безпринципен“, но и изобщо отхвърля понятията за „честност, безпристрастност и отговорност“. Според Фиш „идеите нямат последствия“. Коментирайки тази позиция, Шулевиц определя Фиш като „не само безпринципен релативист. Той е нещо по-лошо – фаталист“.<ref>[http://www.slate.com/id/1004257/ „The Indefensible Stanley Fish“], сп. ''Slate'', Dec. 27, 1999. {{ref-икона|en}}</ref>
 
[[Тери Игълтън]], известният британски марксист<ref> Paul Vallely, [http://www.independent.co.uk/news/people/terry-eagleton-class-warrior-396770.html „Terry Eagleton: Class Warrior“], в. ''The Independent'', 13 October 2007 {{ref-икона|en}}</ref>, критикува безпощадно „непочтената [[епистемология]]“ на Фиш като „зловеща“. Според Игълтън, „като почти всички диатриби срещу универсализма, критиката на Фиш има своите твърди универсалии: перманентността на конфликта, априорния статут на верските системи, риторическия характер на истината, факта, че всяка привидна откритост е прикрито затваряне, и други подобни“.<ref>Terry Eagleton, [http://www.lrb.co.uk/v22/n05/eagl01_.html „The Estate Agent“], в. ''London Review of Books'', Vol. 22, No. 5, 2 March 2000. {{ref-икона|en}}</ref>
 
В своето есе „Софистиката по отношение на конвенциите“ философката [[Марта Нусбаум]] твърди, че теоретичните възгледи на Стенли Фиш стъпват на един „краен релативизъм и дори радикален субективизъм“. Като омаловажава работата му до чиста [[софистика]], Нусбаум твърди, че Фиш „разчита на регулативния принцип на непротиворечието, когато поставя на везните конкуриращи се принципи“, като по този начин разчита на нормативни стандарти на аргументация дори когато се обявява срещу нормативните стандарти. Предлагайки алтернатива, Нусбаум се опира на [[Джон Ролс]] и труда му ''[[Теория на справедливостта]]'', за да даде „пример за рационален тип аргументация“. Нусбаум смята за уместна критиката, която Ролс полага спрямо недостатъците на утилитаризма, показвайки, че разумната личност твърдо ще предпочита правосъдна система, която признава границите между отделните личности, вместо да се опира на съвкупността от желанията им. „Това“, твърди тя, „е толкова различно от риторичната манипулация“.<ref>Nussbaum, Martha C. ''Love's Knowledge.'' "Sophistry About Conventions." New York: Oxford University Press, 1990, pp. 220–229. {{ref-икона|en}}</ref>
 
[[Камила Паля]], авторка на прочутата книга [http://en.wikipedia.org/wiki/Sexual_Personae:_Art_and_Decadence_from_Nefertiti_to_Emily_Dickinson ''Sexual Personae''] и обществена активистка, атакува Фиш с определението „тоталитарен [http://en.wikipedia.org/wiki/Tinkerbell Тинкърбел]“, обвинявайки го в лицемерие, задето води лекции за културното многообразие от позицията на хабилитиран професор с постоянен трудов договор в нераздираната от расови противоречия и спокойна кула от слонова кост на Университета Дюк.<ref> Camille Paglia, [http://gos.sbc.edu/p/paglia.html Crisis In The American Universities], ''Gifts of Speech'', September 19, 1991 {{ref-икона|en}}</ref>
 
Дейвид Хирш, изявен критик на постструктуралистките влияния върху [[херменевтика]]та, порицава Фиш за „пропуски в логическата строгост“ и „небрежност по отношение на риторическата прецизност“. Хирш сравнява работата на Фиш с платното на Пенелопа в [[Одисея]], като заявява, „това, което литературоведът от една страна тъче през деня, от друга разприда през нощта“. „Тъкането и разпридането при Фиш не са диалектически обвързани“, пише той, „тъй като от редуването им не следва никакво движение напред“. В крайна сметка, Хирш вижда Фиш като „лутащ се из собствените си [[Елисейски полета]], безнадеждно чужд на изкуството, истината и човечеството“.<ref>Hirsch, David H. ''The Deconstruction of Literature: Criticism after Auschwitz''. Hanover, New Hampshire: University Press of New England, 1991. pp. 4, 22–28, 68. {{ref-икона|en}}</ref>
 
== Признание и награди ==
* ''How Milton Works''. Cambridge, MA: Harvard UP, 2001. <ref>John Mullan, [http://www.theguardian.com/books/2001/aug/04/classics.highereducation „Satanic majesties“], рец. във в. ''Guardian'', 4 August 2001.</ref>
* ''Save The World on Your Own Time''. Oxford: Oxford University Press, 2008.
* ''The Fugitive in Flight: Faith, Liberalism, and Law in a Classic TV Show''. Philadelphia, PA: University of Pennsylvania Press, 2010, 152 pp. <ref>[http://www.upenn.edu/pennpress/book/14788.html За книгата ''The Fugitive in Flight: Faith, Liberalism, and Law in a Classic TV Show''] на сайта на University of Pennsylvania Press {{ref-икона|en}}</ref> <ref>Jenny Diski, [http://www.lrb.co.uk/v33/n06/jenny-diski/save-it-for-hbo „Save it for HBO“], рец. във в. ''London Review of Books'', Vol. 33, No. 6, 17 March 2011.</ref> <ref>William Flesch, [http://lareviewofbooks.org/review/liberalism-in-flight-cowboys-fugitives-and-political-philosophy „Liberalism in Flight: Cowboys, Fugitives, and Political Philosophy“], рец. във в. ''Los Angeles Review of Books'', October 4th, 2011.</ref>
* ''How to Write a Sentence: And How to Read One''. New York, NY: HarperCollins Publishers, 2011. <ref>Simon Blackburn, [http://www.newrepublic.com/book/review/stanley-fish-write-sentence „The Mighty Pen“], рец. в сп. ''The New Republic''.</ref> <ref>Adam Haslett, [http://www.slate.com/articles/life/ft/2011/01/how_to_write_a_good_sentence.html „How To Write a (Good) Sentence“], рец. в сп. ''The Slate'', Jan. 23, 2011.</ref> <ref>Mike Doherty, [http://arts.nationalpost.com/2011/01/28/book-review-how-to-write-a-sentence-and-how-to-read-one-by-stanley-fish/ „Book Review: How To Write a Sentence, and How to Read One, by Stanley Fish“], рец. във в. ''National Post'', Jan. 28, 2011.</ref> <ref>Nina Rastogi, [http://www.slate.com/blogs/browbeat/2011/01/24/stanley_fish_s_top_five_sentences.html „Stanley Fish's Top Five Sentences—Now with Reader Contest!“], сп. ''Slate'', Jan. 24, 2011 {{ref-икона|en}}</ref>
* ''Versions of Antihumanism: Milton and Others''. Cambridge University Press, 2012. <ref>[http://www.cambridge.org/us/academic/subjects/literature/renaissance-and-early-modern-literature/versions-antihumanism-milton-and-others За книгата ''Versions of Antihumanism: Milton and Others''] на сайта на Cambridge University Press {{ref-икона|en}}</ref>
* ''Versions of Academic Freedom: From Professionalism to Revolution''. Chicago, IL: University of Chicago Press, 2014. ISBN 978-0-226-06431-4
 
 
== Външни препратки ==
* [http://law.fiu.edu/faculty/faculty_fish.htm Биография на Стенли Фиш на сайта на Училището по право] към Международния университет на Флорида {{ref-икона|en}}
* [http://fish.blogs.nytimes.com/ Блог на Стенли Фиш] във в. ''[[Ню Йорк Таймс]]'', раздел на редакторите {{ref-икона|en}}
* [http://www.mv.helsinki.fi/home/kniemela/fish.htm ''Stanley Fish Resources Center'']. Неофициален сайт на Стенли Фиш с линкове към различни текстове от и за него {{ref-икона|en}}
 
'''Текстове на Стенли Фиш'''
* [http://www.home.no/skuggevik/MA-Communication/FISH,1976,Interpreting_variorum.pdf „Interpreting the Variorum“], сп. ''Critical Inquiry'', Vol. 2, No. 3. (Spring, 1976), pp. 465-485 {{ref-икона|en}}
* [http://www.english.unt.edu/~simpkins/Fish%20Acceptable.pdf „What Makes an Interpretation Acceptable?“]. - В: ''Is There a Text in This Class? The Authority of Interpretive Communities''. Cambridge, MA: Harvard UP, 1980, pp. 338-355 {{ref-икона|en}}
* [http://www.gwu.edu/~ccps/rcq/Fish.pdf „Don’t Blame Relativism“]. - В: ''The Responsive Community'', Summer 2002 {{ref-икона|en}}
* [http://www.thinkingwithshakespeare.org/files/Fish-In-Harpers.pdf „Postmodern Warfare“], сп. ''Harper's Magazine'', July 2002, pp.33-40 {{ref-икона|en}}
 
'''Интервюта'''
* [http://www.smartpeoplepodcast.com/2011/02/02/episode-10-stanley-fish/ Интервю на Smart People Podcast със Стенли Фиш] {{ref-икона|en}}
* [http://www.theminnesotareview.org/journal/ns52/fish.htm „Stanley Agonistes: An Interview with Stanley Fish“], интервю на Джефри Уилямс, ''The Minnesota Review'', March 3, 2000. {{ref-икона|en}}
* [http://www.stpt.usf.edu/hhl/radio/deconstruction.htm Stanley Fish on Deconstruction]. Радио интервю на Хю Лафолет. WETS-FM. University of San Francisco {{ref-икона|en}}
 
'''За него'''
561 148

редакции