Разлика между версии на „Бранко Ристич“

{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
м
({{ref-xx}} → {{икона|xx}})
}}
 
'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://www.monitor.bg/article?id=155643 „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“, 2 май 2008] // вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]] {{Ref-икона|bg}}</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят"></ref> Превел е голям брой български автори на сръбски - [[Никола Вапцаров]], [[Гриша Трифонов]], [[Мая Дългъчева]], [[Иван Матанов]], [[Слави Георгиев]]. Работи върху избрани творби на [[Йордан Йовков]]. Издал е и три книги разкази на [[Чудомир]] в превод на сръбски.<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"></ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011">[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=372064 „Бранко Ристич с молитва за Косово“, 24 юни 2011] // вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] {{Ref-икона|bg}}</ref> Член е на дружеството на писателите на [[Войводина]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и редовен член на [[Българска академия на науките и изкуствата|Българската академия на науката и изкуствата]] (БАНИ).<ref name="Литературен свят"></ref>
 
== Биография ==
 
== Библиография ==
Бранко Ристич издава книгите с [[поезия]]: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.<ref name="Литературен свят">[http://literaturensviat.com/?p=48670 Бранко Ристич] // Литературен свят {{Ref-икона|bg}}</ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011"></ref>
 
Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.<ref name="Литературен свят"></ref>
562 580

редакции