Буджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Румънски историко-географски области → Шаблон:Историко-географски области в Румъния |
{{xx икона}} → {{икона}} |
||
Ред 14:
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|360px|мини|България при цар Самуил]]
[[Файл:Bulgaria-Theodore Svetoslav.png|мини|360п|България при Цар Тодор Светослав]]
В [[античност|античните времена]] Буджак е обитаван от голямото тракийско племе [[даки]] и отчасти от [[скити]]те. В VII и съответно VI век пр.хр. древни гръцки колонизатори основават два пристанищни града при устието на реките Дунав и Днепър, известни като Ликостомо и Тирас<ref>{{
През [[I век]] от н.е. [[римляни]]те завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на [[Римската империя]] през [[395]] година, провинцията е включена в състава на [[Византия]]. От I век от н.е. до инвазията на [[авари]]те в [[558]] г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите<ref>{{
Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища през които преминават народите от [[Великото преселение на народите|Великото преселение]]. Идвайки от районите на [[Монголия]], те се заселват в [[Панония]], като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От [[387]] г. е контролиран [[де факто]] от [[хуни]]те. В периода от [[558]] г. до [[567]] г. е под властта на [[авари]]те, а след това [[славяни]]те заселват областта до [[679]] година, когато българският хан [[Аспарух]] се установява в местността, наричана от българите [[Онгъл]]. От [[681]] г. районът влиза в състава на [[Първо българско царство|славянобългарската държава]] и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на на [[XI век]], когато при Цар [[Самуил]] българските болари [[Петър и Боян]] <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref> тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват "Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>
Ред 57:
Украинската част от областта е многонационална, като основните етнически групи в нея са [[украинци|украинците]], [[българи|българите]], [[руснаци|руснаците]], [[молдовани|молдованите]] (румънците) и [[гагаузи]]те. Най-много българи има в районите [[Болград (район)|Болград]] (61%), [[Арциз (район)|Арциз]] (39%) и [[Татарбунар (район)|Татарбунар]] (38%). Руснаците са съсредоточени в град [[Измаил (град)|Измаил]] (44%), а молдованите (румънците) - в район [[Рени (район)|Рени]] (49%). Населението на останалите окръзи е главно украинско.
Според последното преброяване на населението в Украйна през [[2001]] г. в Буджак живеят 617 200 души<ref>{{
{| class="wikitable"
| |||