Уикипедия

Обсада на Одеса: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Инфокутия военен конфликт → Шаблон:Военен конфликт
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона}}
Ред 14:
| командир1 = [[Image:Flag of Romania.svg|22px]] [[Николае Чуперка]]{{Br}}(От 9 септември<br>- [[Йосиф Якобич]])
| командир2 = [[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Гавриил Жуков]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Георгий Софронов]]
| сила1 = '''На 8 август:''' <br>340&nbsp;223 души <ref name="art7"> {{En икона|en}} Nitu, V., Pusca, D. [http://www.worldwar2.ro/operatii/?article=7 ''Romanian Armed Forces in the Second World War. The Battle of Odessa - 1941''] (достъп от 27.1.2009)</ref>
| сила2 = '''На 19 август:'''<br>34&nbsp;500 души,<br> 303 оръдия<ref name="hwarodesa">{{Ru икона|ru}} [http://hwar1941.narod.ru/odesa.htm История России во Второй Мировой войне. Одесская оборона 1941]</ref> {{Br}}'''В края на обсадата''':{{Br}}86&nbsp;000 души<ref name="axw12-13"/>
| жертви1 = 17&nbsp;729 убити,<br> 11&nbsp;471 изчезнали,<br>63&nbsp;345 ранени<ref name="art7"/><ref name="axw14"/>
| жертви2 = 16&nbsp;578 убити и изчезнали,<br> 24&nbsp;690 ранени <ref name="hwarodesa"/><ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html ''Таблица 142. Людские потери в самостоятельных фронтовых операциях: 2. Оборона Одессы (5.8-16.10.41 г.)''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 27.1.2009)</ref>
Ред 29:
==Градът в плановете на страните==
===На Германия и Румъния===
Макар и да не е сред главните цели на плана „Барбароса“, през 1941 г. съветският град [[Одеса]] (в днешна [[Украйна]]) е важен икономически, търговски и културен център. Известен като „Перлата на Черно море“, градът е 4-ти по големина в СССР с население от 650 000 души, много висши учебни заведения и театри<ref name="Odessclub"> {{En икона|en}} [http://odessitclub.org/en/archives/dallin/chapter_1.html#1 ''Odessa, 1941-1944: A Case Study of Soviet Territory Under Foreign Rule'']</ref>, а също така е най-голямото съветско пристанище на [[Черно море]] и една от базите на съветския [[Черноморски флот]]. Намеренията на германското Главно командване ({{lang-de|[[ОКВ]]}}) са, след нахлуването в СССР и напредването в територията на Съветска Украйна, градът да бъде зает от части на немската армия.
 
След окупирането на [[Буковина|Северна Буковина]] и [[Бесарабия]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1940]] г. в [[Румъния]] се надигат силни реваншистки настроения. Страната се обвързва все по-тясно с [[Нацистка Германия]] и постепенно става един от най-верните и&#768; съюзници. През януари 1941 г. [[Хитлер]] и [[Херман Гьоринг|Гьоринг]] разкриват на румънския диктатор [[Йон Антонеску]] плановете си за нападение над СССР. На срещата е договорено участието на румънската [[армия]] и навлизането и&#768; в Буковина и Бесарабия. <ref> {{En икона|en}} [http://www.ispaim.ro/doc/English/06%201.2. Romanian-German relations before and during the Holocaust]
стр.65</ref> През май същата година, с Антонеску е постигнато окончателно споразумение относно нападението над СССР, в което на Румъния са обещани Буковина и Бесарабия, както и правото да окупира съветските територии до [[Днепър]]. <ref> {{En икона|en}} [http://www.derechos.org/nizkor/nuremberg/judgment/cap4.html#Aggressive%20War The Common Plan or Conspiracy and Aggressive War. The Aggressive War Against the Union of Soviet Socialist Republics]</ref>
 
===На СССР===
Ред 39:
==Военни действия до началото на обсадата==
[[File:Южен фронт ВСВ (22.06 - 10.07.1941).png|thumb|310px|Военни действия на Южния фронт<br> (22 юни - 10 юли 1941 г.)]]
В първите дни на войната на полосата на [[Южен фронт (СССР)|Южния фронт]] (създаден на базата на Одеския военен окръг с директива №04 от [[24 юни]] 1941 г. на Народния комисар по отбраната <ref> {{Ru икона|ru}} [http://hwar1941.narod.ru/u.htm История России во Второй Мировой войне. Южный фронт]</ref><ref> {{Ru икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue36/Issue36_186.html Директива №01 от 25 юни 1941 г.]</ref>) цари сравнително спокойствие. Съгласно плановете на [[операция „Мюнхен“]], разработени като допълнение на [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], <ref> {{Ru икона|ru}} [http://www.soldat.ru/files/4/6/16/ ''История Второй мировой войны 1939 -1945'']. Т.4, стр. 25</ref> южната групировка (в състав германската 11-та армия и румънските 3-та и 4-та армии, известна и като [[група армии „Антонеску“]] <ref> {{En икона|en}} [http://files.boardgamegeek.com/geekfile_view.php?fileid=14510 Historical Locations for Barbarossa]</ref>) на [[група армии „Юг“]] започва активни бойни действия по-късно от останалите съединения. Едва на [[2 юли]] немско-румънските войски форсират река [[Прут]]. Ходът на военните действия в значителна степен се определя от развитието на събитията на съседния участък на фронта, в Източна Галиция и Северозападна Украйна. Дълбокият пробив на германците там (виж [[Битка при Дубно]]) принуждава командващия на Южния фронт (генерал [[Иван Тюленев]]) да държи на северния фланг половината си сили. Освен това, надценявайки силите на противника <ref> {{Ru икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue38/Issue38_050.html Групировка на войските и съотношение на силите на Южния фронт по състояние от 12 и 17 юли 1941 г.]</ref>, той решава да изтегли войските си зад [[Днестър]], считайки, че фронтът може да води бойни действия, опирайки се на укрепените райони на реката. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue38/Issue38_068.html Директива №20 от 19 юли 1941 г.]</ref>
 
Останалите в долните течения на Прут и Дунав левофлангови съединения на 9-та армия са обединени на [[7 юли]] в [[Приморска група войски]], <ref> {{Ru икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue36/Issue36_214.html Директива №18 от 7 юли 1941 г.]</ref> с командир генерал-лейтенант [[Никандър Чибисов]]. Те успешно отбиват опитите на румънските войски да форсират Прут в техният участък, но попаднали под заплахата да останат откъснати, на [[18 юли]], със заповед на командването на фронта, са изтеглени зад укрепените райони на старата държавна граница. В района на Одеса е изтеглена и Дунавската военна флотилия. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue38/Issue38_061.html Директива №19 от 18 юли 1941 г.]</ref>
 
Румънските войски достигат Днестър, което се смята за края на операция „Мюнхен“ - целите на Румъния за възвръщане на изгубените територии са изпълнени и група армии „Антонеску“ е преподчинена на германското командване. <ref> {{En икона|en}} {{икона|ro икона}} [http://www.worldwar2.ro/generali/?article=96 ''Romanian Armed Forces in the Second World War. Marshal Ion Antonescu'']</ref> На [[27 юли]] 1941 г. Хитлер изпраща писмо до Антонеску, в което иска съдействие на румънските войски отвъд Днестър и за румънска администрация в териториите югозападно от река [[Южен Буг]]. <ref> {{En икона|en}} George Cioranescu. [http://files.osa.ceu.hu/holdings/300/8/3/text/53-3-67.shtml ''The problem of Bessarabia and Northern Bucovina during World War II.'']</ref> На [[31 юли]] Антонеску отговаря положително. В действителност румънската 3-та армия е заела плацдарм на реката още на [[17 юли]]. <ref name="art7"/>
 
В началото на август подвижните съединения на група армии „Юг“ излизат в района на [[Първомайск]] и продължават настъпление в южно и югоизточно направление. Това създава неблагоприятна обстановка за съветските войски в Западна Украйна и [[Молдова]]. Войските от Южния фронт са заплашени от обкръжение. Същото се отнася и за Отделната Приморска армия (така от 20 юли се нарича Приморската група войски с нов командир – генерал-лейтенант [[Георгий Софронов]]), която брани Одеса от запад. Затова Ставката дава указание цялата отбрана да бъде изтеглена на линията [[Чигирин]] – [[Вознесенск]] – [[Днестровски лиман]]. <ref name="hwarodesa"/> В директивата от 5 август се споменава: „Извеждането да се извършва нощно време и на етапи, прикривано от силни ариергардни боеве, и да завърши не по-късно от 10 август. Одеса да се отбранява до последна възможност, с привличането и на Черноморския флот.“. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue40/Issue40_001.html Директива №00729 на Ставката на Върховното главно командване от 5 август 1941 г.]</ref><ref> {{En икона|en}} [http://ww2doc.50megs.com/Issue40/Issue40_041.html Заповед на Военния съвет на Югозападното направление от 15 август 1941 г.]</ref>
 
===Подготовка на съветските войски за отбрана на града===
На [[22 юни]] в града са свикани всички запасняци, родени между [[1905]] и [[1918]] г. Четири дни по-късно началникът на Одеския гарнизон заявява, че военното положение, обявено на 22 юни от Президиума на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет]], е влязло в сила. В първите дни на юли местните вестници обявяват сформирането на доброволно опълчение. Едновременно с това, се провеждат и мероприятия по евакуирането на града, като приоритетни са големите предприятия и запасите от продоволствие. <ref name="Odessclub"/>
 
Инженерното оборудване на отбраната е започнато още в края на юни и продължава до първите дни на август, ръководени от генерал-майора от инженерните войски [[Аркадий Хренов]]. <ref> {{Ru икона|ru}} Хренов, А. [http://www.victory.mil.ru/lib/books/memo/hrenov_af/ ''Мосты к победе'']</ref><ref name="cmflot"> {{Ru икона|ru}} [http://militera.lib.ru/h/chernomorskiy_flot/12.html ''Краснознаменный Черноморский флот'']</ref> В строежа на укрепленията участват ежедневно 10 - 12 хиляди жители на Одеса. Построени са три отбранителни линии: предна&nbsp;— на 20-25 км от града, главна&nbsp;— на 10-14 км, и линия за прикритие&nbsp;— на 6-10 км. По градските улици са издигнати около 250 барикади. На първо време Приморската армия е сравнително малобройна. В началото на август тя се състои само от две стрелкови и една [[кавалерия|кавалерийска]] дивизии. По-късно е сформирана още една стрелкова [[дивизия]]. В състава на армията влизат също така 54-ти стрелкови [[полк]], полк на [[НКВД]], два полка морска пехота и няколко отряда моряци от Черноморския флот, с обща численост 8 хиляди души. <ref name="soldat2"> {{Ru икона|ru}} [http://www.soldat.ru/files/4/6/16/ ''История Второй мировой войны 1939 -1945'']. Т.4, стр. 90-94</ref> Въздушната поддръжка е осигурена от [[изтребител]]ен авиационен полк, две ескадрили морска авиация и една ескадрила бомбардировачи. По-късно, към защитниците се присъединяват и други изтребителни части, а в сраженията участват и [[бомбардировач]]и, разположени в [[Крим]] и [[Николаев]]. <ref name="art7"/>
 
За прикритие на Одеса откъм морето и [[артилерия|артилерийска]] поддръжка на войските е сформиран военноморски отряд от [[крайцер]]а „Коминтерн“, 2 [[ескадрен миноносец|ескадрени миноносеца]] и други бойни кораби. <ref name="hwarodesa"/>
Ред 59:
4-та румънска армия на [[генерал-лейтенант]] [[Николае Чуперка]] започва настъпление през река Днестър на [[3 август]]. На [[8 август]] румънският Генерален щаб издава директива №31, определяйки като цели на 4-та армия да разбие противника между Днестър и [[Тилигулски лиман|Тилигулския лиман]], и да овладее Одеса от движение. Градът се счита за силно укрепена позиция, и на практика не може да бъде напълно обсаден, поради наличието на съветския Черноморски флот. <ref name="art7"/> В състава на армията на [[10 август]] има дванадесет дивизии и седем [[бригада|бригади]]. На 20 август тя е подсилена с още пет румънски [[пехота|пехотни]] дивизии. <ref name="soldat2"/>
 
4-та армия се опитва да овладее града от движение, но всичките атаки са отблъснати. На 8 август румънските части излизат на [[Днестровски лиман|Днестровския]], и на северния край на [[Хаджибейски лиман|Хаджибейския]] и Тилигулския лиман. В Одеса, със заповед №25 на началника на гарнизона, е обявено обсадно положение. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20780 Оборона Одессы и Севастополя. Враг рвется к Одессе]</ref> Между [[11 август|11]] и [[12 август]] 1-ва румънска моторизирана дивизия подновява атаките и достига на 3 км североизточно от селището Гилдендорф. <ref name="art7"/> На 13 август румънските части успяват да излязат източно от Тилигулския лиман на крайбрежието на Черно море. Така Одеса е напълно блокирана откъм сушата. Защитниците и&#768; са отрязани от останалите сили на Южния фронт. <ref name="hwarodesa"/> Офанзивата е временно спряна от Антонеску за усилване на румънските войски с нови части. <ref name="art7"/>
 
На същия ден (13 август) съветската отбрана е реорганизирана. Образувани са три сектора. Източният включва десния фланг от Черно море до Хаджибейския лиман, западния сектор е изнесен на дъгата от Хаджибейския лиман до Секретаревка, а южния сектор удържа линията до [[Днестърски лиман|Днестърския лиман]] и черноморския бряг (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/004.jpg '''картата''']<ref name="60let"/>). Кавалерийската дивизия, при образуването на секторите е изведена в резерв, заедно с други части. <ref name="hwarodesa"/>
Ред 74:
В утрото на 12 септември румънските войски преминават в настъпление в полосата на 25-та („Чапаевската“) дивизия. Два дни по-късно командващият на Приморската армия Георгий Софронов дава заповед за оттегляне на левофланговите части на южния сектор на нова отбранителна линия и иска подкрепления от Върховното главно командване. По нареждане на [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]], на [[17 септември]] [[ескадра]]та на контраадмирал [[Лев Владимирски]] пренася от Новоросийск в Одеса 157-ма стрелкова дивизия и други подразделения. <ref name="hwarodesa"/><ref name="vovenz504"/>
 
Ден по-рано (на 16 септември) 1-ви румънски армейски корпус овладява височините северозападно от селището Грос Либентал. Румънското командване очаква това да е последният щурм на съветските позиции. [[Маршал]] Антонеску и [[бригаден генерал]] [[Александру Йоанитиу]] (началник на румънския Генерален щаб) пристигат на фронта на [[17 септември]], за да присъстват на офанзивата. Йоанитиу обаче загива при нелеп инцидент. <ref name="art7"/> До [[21 септември]] румънците успяват да излязат на главната линия на отбраната, в западния и южния и&#768; сектор. <ref name="hwarodesa"/> Особено силен е натискът им в източната част на отбраната. Излизайки на провлака между [[Куялницки лиман|Куялницкия лиман]] и крайбрежието североизточно от Одеса, румънците могат да водят систематичен артилерийски обстрел по града и по корабите, преминаващи на 4-5 мили от брега. <ref name="soldat2"/> За да ги лишат от възможността да водят прицелен огън по акваторията на пристанището, на 15 септември руснаците взривяват Воронцовския маяк. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://zalizyaka.livejournal.com/10047.html ''Кто взрывал Крещатик. Одесское доказательство'']. Част 1</ref>
 
На [[22 септември]] по румънските войски, придвижващи се към източния сектор на отбраната, е нанесен изненадващ комбиниран удар. Бойните кораби под командването на контраадмирал [[Сергей Горшков]] стоварват морски [[десант]] в района на Григориевка (3-ти полк морска пехота от [[Севастопол]]). Едновременно с това в тила на румънците е спуснат парашутен десант. Срещу румънските войски на участъка Фонтанка – Гилдендорф настъпват частите на две стрелкови дивизии. В резултат на съгласувания удар, две дивизии са разгромени и румънците са отблъснати на 5-8 км, като са лишени от възможността да водят артилерийски обстрел по града и пристанището.<ref name="soldat2"/> След това поражение румънското командване отменя планираната за 23 септември офанзива срещу Одеса от запад (при Далник и Татарка) в очакване на подкрепления от Германия.<ref name="axw14"/>
Ред 81:
 
===Евакуация на съветските войски (1 – 16 октомври)===
След отхвърлянето на румънците от източния сектор на отбраната, съветските войски в Одеса започват да се чувстват все по-уверено. Положението при Одеса е благоприятно за продължителна обсада. Военният съвет обсъжда въпросите по подготовката на армията за зимата. Градът също се готви за зимния период&nbsp;— на 24 септември бюрото на областния комитет приема постановление за подобряване на условията на живот в катакомбите, където са се преселили хиляди семейства, спасявайки се от бомбардировките. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://militera.lib.ru/memo/russian/krylov1/08.html ''Не померкнет никогда'']</ref>
 
В началото на октомври 1941 г. обаче обстановката на Южния фронт, която влияе съществено на положението на обсадената Одеса, става все по-напрегната. След разгрома на съветските войски в [[битка при Киев (1941)|битката при Киев]] немската група армии „Юг“ продължава бързото си придвижване на изток, заплашвайки [[Донбас]], [[Крим]] и [[Ростов на Дон|Ростов]] (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/003.jpg картата]<ref name="60let"/>). При завладяване на Кримския полустров от германците Одеса би се оказала далеч зад фронтовата линия и съдбата на града на войските в него би била предопределена. Отчитайки тези обстоятелства, на 30 септември 1941 г. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] приема решение за евакуацията на войските от Одеса и прехвърлянето им за усилване на 51-ва отделна армия в Крим. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20786 Оборона Одессы и Севастополя. Оборона Одессы. Последние дни обороны]</ref>
 
Евакуацията е организирана тайно от противника. За да заблудят румънското командване, на 2 октомври две съветски дивизии предприемат атака от селището Далник, западно от Одеса. Атаката е отбита с тежки загуби на атакуващите, но евакуацията на Приморската армия е осъществена скришом, без загуби<ref name="axw14">Axworthy, M., Serbanescu, H. ''The Romanian Army of World War 2'' (Osprey Publishing 1992, ISBN 1855321696), стр. 14</ref>. От 1 до 16 октомври в Крим, на транспортни и бойни кораби са превозени 86&nbsp;000 бойци, 15&nbsp;000 души гражданско население, военна техника, както и 25&nbsp;000 тона различни товари.<ref name="vovenz504">Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 504-505</ref> В града остават около 250&nbsp;000 жители. По съветски документи, в Одеса преди евакуацията е имало 659 румънски и немски военнопленници, които, според редица автори, са разстреляни в двора на сградата на НКВД. При оттеглянето си, съветските сапьори взривяват градската електростанция, стената на Хаджибейския лиман, пристанищните съоръжения, унищожават голяма част от оборудването и инсталациите, които не могат да бъдат евакуирани и минират редица здания и учреждения. Последни са разрушени бреговите батареи. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://zalizyaka.livejournal.com/10252.html ''Кто взрывал Крещатик. Одесское доказательство'']. Част 2</ref>
 
На 16 октомври, в 10<sup>30</sup> ч., предните патрули на 7-ма румънска пехотна дивизия навлизат в Одеса. В 16<sup>00</sup>ч. е овладяно пристанището. До вечерта и последните точки на съпротива в града са унищожени. <ref name="art7"/>
Ред 92:
В боевете за Одеса 4-та румънска армия губи 92&nbsp;545 души (17&nbsp;729 убити, 63&nbsp;345 ранени 11&nbsp;471 изчезнали), 19 танка и 90 оръдия. <ref name="art7"/> Според съветски данни загубите в хора възлизат на 98&nbsp;156 (18&nbsp;730 убити, 67&nbsp;955 ранени и 11&nbsp;471 изчезнали) души. <ref name="hwarodesa"/> Съветската военна историография отдава голямо значение на защитата на града&nbsp;— според нея 73-дневната обсада сковава до 18 дивизии на противника, което затруднява придвижването на дясното крило на група армии „Юг“ на изток. <ref name="cmflot"/>
 
Заради минирането преди евакуацията, германските и румънските [[военноморски сили]] не могат да използват пристанището на Одеса няколко месеца. <ref> {{En икона|en}} Nathan Miller. [http://books.google.bg/books?id=9wqkVBuiCgEC&pg=PA181&lpg=PA181&dq=Odessa+German+Black+sea+naval+base+World+war+1941&source=bl&ots=o73Mcox-Ec&sig=ITsHzWjsnxSrJl5mcWI7jxDdCmY&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=4&ct=result#PPA182,M1 ''War at Sea: A Naval History of World War II''] Oxford University Press US. 1997 г. ISBN 0195110382
</ref>
 
==Окупационен режим==
След окупирането на града от войските на Оста, на 7 декември Одеса става административен център на областта [[Транснистрия]] (букв. ''Отвъд Днестър''), управлявана от румънска администрация. По време на окупацията е проведена регистрация на цялото мъжко население от 18 до 50-годишна възраст и повечето мъже са арестувани. [[Евреи]]те в града са систематично избивани и депортирани. На 22 октомври е взривено зданието на румънското комендантство. Загиват около 60 войници и [[офицер]]и, в това число комендантът на града - [[генерал]] [[Йонел Глогояну]]. Незабавно, като ответна мярка са убити около пет хиляди души, повечето от които&nbsp;— евреи. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://www.eleven.co.il/article/13047 Электронная еврейская энциклопедия]</ref><ref> {{En икона|en}} [http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10005476 Holocaust Encyclopedia]</ref>
 
По време на цялата окупация в катакомбите на Одеса се развива [[партизани|партизанско]] движение. Градът е освободен през април [[1944]] г.
 
==Признание==
На [[22 декември]] [[1942]] г. е учреден медал „За отбраната на Одеса“. През [[1945]] г. Одеса е определен от съветското правителство за [[„Град-герой“]], а през [[1965]] г. на града е връчен [[Орден Ленин|орден „Ленин“]] и медал „Златна звезда“. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://flot.com/news/dayinhistory/index.php?ELEMENT_ID=9377 Героическая оборона Одессы]</ref> В периода [[1964]] - [[1967]] г., на линиите на отбраната на Одеса е създаден „Зеленият пояс на славата“, който включва десет паметника на местата на най-важните сражения. <ref> {{Ru икона|ru}} [http://web.archive.org/web/20050519005225/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/083/692.htm Одесская оборона 1941]</ref> За обсадата на града е заснет филмът „Подвиг Одессы“.
 
==Бележки==
Ред 136:
 
==Външни препратки==
* {{Ru икона|ru}} [http://www.palariev.sitecity.ru/ltext_2102213715.phtml?p_ident=ltext_2102213715.p_0310232418 Статия за десанта в село Григориевка]
* {{Ru икона|ru}} [http://www.rustrana.ru/rubrics.php?r_id=1810 Различните етапи в отбраната на града]
* [http://video.aol.com/video-detail/romanian-troops-march-on-odessa-sep-1941/902115993 Румънските войски напредват към Одеса] (немски видеоматериал)
* {{En икона|en}} {{икона|ro икона}} [http://www.worldwar2.ro/memorii/?article=103 Мемоари на генерал Йосиф Теодореску за последните сражения преди падането на града]
* {{Ru икона|ru}} [http://slavaod.com/s2.html Състав на Отделната Приморска армия]
 
{{ВСВ Румъния}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Обсада_на_Одеса“.