Замък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
||
Ред 14:
== Дефиниция ==
=== Етимология ===
Думата ''„замък“'' сама по себе си не се среща в средновековния български език и не се използва никъде из останалите оттогава извори<ref name=Baz>{{
=== Определящи характеристики ===
Ред 101:
По принцип замъците из Близкия изток имат амбразури в крепостните стени на няколко нива, докато в Европа строителите предпочитат да не поставят толкова много бойници, защото смятат, че отслабват стената.<ref name=CK84/> Това не е така, но амбразурите започват широко да се използват и в Европа, едва когато на власт идва Едуард I и започва програма по строене на замъци. Кръстоносните походи водят и до появата на машикули в Западната архитектура. До XIII в. върховете на кулите са обградени с дървени галерии, позволяващи на бранниците да хвърлят предмети върху атакуващите отдолу. Макар машикулите да имат същото предназначение, те по-скоро са източно изобретение, отколкото развити дървени галерии. Тези дупки са използвани на Изток много преди появата на кръстоносците и дори най-вероятно се появяват някъде през първата част на [[8 век|VIII в.]] в Сирия.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 84–87</ref>
[[Файл:Hrad Hunedoara.jpg|350п|мини|ляво|Замъкът [[Хуняди (замък)|Хуняди]] в [[Румъния]], е пример за по-късен замък, при който се наблюдава смесица от стиловете [[готика]] и [[ренесанс]]<ref>{{
Макар Франция да е описвана като ''„сърцето на средновековната архитектура“'', в Англия се наблюдава [[апогей]] на крепостна архитектура през XII в. Френският историк Франсоа Жибилан пише:<ref>Cathcart King (1988) – стр. 90</ref>
{{цитат|Великото възраждане на военната архитектура е водено, както естествено се очаква, от могъщите крале и принцове на това време; от синовете на Уилям Завоевателя и техните наследници – [[Плантагенет]]ите, когато стават херцози на [[Нормандия]]. Те са хората, построили всички типични укрепени замъци от XII в., които са запазени и до днес.<ref>Gebelin (1964) – стр. 43</ref>}} Въпреки това до началото на XV в. строежът на замъци в Англия и Уелс замира. Новите замъци са по-неиздръжливи от ранните и имат по-малко иновации, макар че все пак продължават да се строят здрави укрепления като [[Замък Раглан|Раглан]] в Уелс. По същото време френските замъци излизат на преден план и водят пред всички в областта на средновековните укрепления. Из цяла Европа – най-вече [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], [[Германия]] и [[Шотландия]], замъци продължават да се строят и през [[16 век|XVI век]].<ref>Cathcart King (1988) – стр. 159–160</ref>
Ред 123:
Макар че съществува тенденция към преместване на елита от замъците към големи провинциални къщи и имения през XVII в., замъците не губят значението си и не стават безполезни. В по-късни конфликти, като например [[Английска революция|Английската гражданска война]] (1641-1651), много от тях биват използвани и укрепени наново, макар и в крайна сметка да са частично разрушени от самите собственици, за да не бъдат използвани от врага.<ref>Friar (2003) – стр. 59</ref>
[[Файл:Neuschwanstein Castle LOC print rotated.jpg|250px|мини|Нойшванщайн на [[Лудвиг II Баварски|Лудвиг II]], наричан Приказния крал (''Märchenkönig'')]]
Възроденият интерес към замъците, Средновековието и рицарството, е проява на [[Романтизъм|романтизма]] и е част от готическото възраждане в архитектурата. Примерите включват [[Нойшванщайн]] в Германия,<ref>Buse (2005) – стр. 32</ref> [[Чапултепекски замък|Чапултепекския замък]] в [[Мексико]]<ref>{{
[[Файл:Broadway tower edit.jpg|200п|мини|ляво|[[Бордуейска кула|Бродуейската кула]] в [[Уъстършър]], Англия е типична помпозна и безполезна сграда (''folly'')]]
Друг вид „замъци“ – декоративните мними замъци ({{lang-en|folly}}) или само руини, построени изкуствено, но така, че да приличат на истински останки, също са отличителен белег за този период. Те се строят по принцип в аристократичните градини и [[парк]]ове, за да привличат окото и интереса на посетителите. Строят се и скъпи, но безполезни сгради, които не са част от планирания ландшафт, а като че ли просто си се издигат безсмислено. Всички тези конструкции използват елементи от архитектурата на замъците като кули и зъбци, но нямат военна стойност.<ref>Friar (2003) – стр. 17</ref>
Ред 140:
[[Тухла|Тухлените]] замъци невинаги са по-слаби от техните каменни събратя. В Англия продукцията на тухли разцъфтява по югоизточния бряг поради влиянието на [[Фландрия (графство)|фламандските]] тъкачи и намаляването на местата за добив на камъни, което води до търсене на алтернативен строителен материал. Тухлените замъци са по-рядко срещани от каменните или от тези, изградени от пръст и дървесина. Те се избират най-вече поради естетически причини или заради [[мода]]та, която се насърчава от тухлената архитектура на [[Ниски земи|Ниските земи]]. Например когато [[замък Татършал]], изграден с около 700 хил. тухли, се строи, наоколо има достатъчно каменен материал, но собственикът избира тухли. Впоследствие зданието е описано като ''„най-чудната тухлена сграда в Англия.“''<ref>Friar (2003) – стр. 38–40</ref> В множество страни се срещат замъци и от дърво и земя, и от камък,<ref>Higham & Barker (1992) – стр. 78</ref> но в Дания има малко каменоломни, което резултира в голямо преимущество на алтернативните материали.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 25</ref> Също така повечето испански замъци са от камък, докато в [[Източна Европа]] основно се използват дървени конструкции.<ref>Higham & Barker (1992) – стр. 79, 84–88</ref>
{{панорама|Marienburg 2004 Panorama.jpg|1100п|Замъкът [[Орденсбург Мариенбург]] в [[Полша]], построен от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], е типичен пример за тухлен замък, част от т. нар. северногерманска [[кирпичена готика]].<ref>{{икона|en
== Социално средище ==
Ред 224:
{{сродни проекти край}}
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{
{{Фортификация}}
|