Замък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 14:
== Дефиниция ==
=== Етимология ===
Думата ''„замък“'' сама по себе си не се среща в средновековния български език и не се използва никъде из останалите оттогава извори<ref name=Baz>{{bg икона|bg}} [http://www.bazileus.eu/kreposti/254-zamakyt.html/ Замъкът – Bazileus.eu]</ref>. Тя навлиза в България едва през [[19 век|XIX в.]], като за един от първите, които я използват, се смята [[чехи|чехът]] [[Константин Иречек|К.&nbsp;Иречек]].<ref name=Baz/> Думата има славянски произход и се е образувала от [[чешки]] ''zámek'' през [[полски]] ''zamek'' и [[руски]] ''зáмок''. Първоначално е използвана като ''замок'' (1856) с мн.ч. ''замкы'' (1861) и впоследствие ''замкове'' (1873). Чешката дума от своя страна калкира от [[немски|немското]] ''slōz'' (''ключалка, средновековна крепост''), а тя от [[латински|латинската]] дума ''clūsa'' (''крепост'').<ref>Български етимологичен речник на БАН, том I (А-З) – стр. 599</ref> Най-ранното споменаване на думата „замък“ е открито от Фр. фон Миклошич в документ от ХVІ век. Друго споменаване на думата е в строителен каменен надпис от замъка Soroca, Молдавия, датиран в края на ХVІ или първата половина на ХVІІ век, гласящ: „Сладил сий замок...Якоп“.<ref>Попов (2011) – стр. 65-66 и цитираната тук литература</ref>
 
=== Определящи характеристики ===
Ред 101:
 
По принцип замъците из Близкия изток имат амбразури в крепостните стени на няколко нива, докато в Европа строителите предпочитат да не поставят толкова много бойници, защото смятат, че отслабват стената.<ref name=CK84/> Това не е така, но амбразурите започват широко да се използват и в Европа, едва когато на власт идва Едуард I и започва програма по строене на замъци. Кръстоносните походи водят и до появата на машикули в Западната архитектура. До XIII в. върховете на кулите са обградени с дървени галерии, позволяващи на бранниците да хвърлят предмети върху атакуващите отдолу. Макар машикулите да имат същото предназначение, те по-скоро са източно изобретение, отколкото развити дървени галерии. Тези дупки са използвани на Изток много преди появата на кръстоносците и дори най-вероятно се появяват някъде през първата част на [[8 век|VIII в.]] в Сирия.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 84–87</ref>
[[Файл:Hrad Hunedoara.jpg|350п|мини|ляво|Замъкът [[Хуняди (замък)|Хуняди]] в [[Румъния]], е пример за по-късен замък, при който се наблюдава смесица от стиловете [[готика]] и [[ренесанс]]<ref>{{en икона|en}} [http://historicaltextarchive.com/hungary/vajdh.html За замъка Хуняди]</ref>]]
Макар Франция да е описвана като ''„сърцето на средновековната архитектура“'', в Англия се наблюдава [[апогей]] на крепостна архитектура през XII в. Френският историк Франсоа Жибилан пише:<ref>Cathcart King (1988) – стр. 90</ref>
{{цитат|Великото възраждане на военната архитектура е водено, както естествено се очаква, от могъщите крале и принцове на това време; от синовете на Уилям Завоевателя и техните наследници – [[Плантагенет]]ите, когато стават херцози на [[Нормандия]]. Те са хората, построили всички типични укрепени замъци от XII в., които са запазени и до днес.<ref>Gebelin (1964) – стр. 43</ref>}} Въпреки това до началото на XV в. строежът на замъци в Англия и Уелс замира. Новите замъци са по-неиздръжливи от ранните и имат по-малко иновации, макар че все пак продължават да се строят здрави укрепления като [[Замък Раглан|Раглан]] в Уелс. По същото време френските замъци излизат на преден план и водят пред всички в областта на средновековните укрепления. Из цяла Европа – най-вече [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], [[Германия]] и [[Шотландия]], замъци продължават да се строят и през [[16 век|XVI век]].<ref>Cathcart King (1988) – стр. 159–160</ref>
Ред 123:
Макар че съществува тенденция към преместване на елита от замъците към големи провинциални къщи и имения през XVII в., замъците не губят значението си и не стават безполезни. В по-късни конфликти, като например [[Английска революция|Английската гражданска война]] (1641-1651), много от тях биват използвани и укрепени наново, макар и в крайна сметка да са частично разрушени от самите собственици, за да не бъдат използвани от врага.<ref>Friar (2003) – стр. 59</ref>
[[Файл:Neuschwanstein Castle LOC print rotated.jpg|250px|мини|Нойшванщайн на [[Лудвиг II Баварски|Лудвиг II]], наричан Приказния крал (''Märchenkönig'')]]
Възроденият интерес към замъците, Средновековието и рицарството, е проява на [[Романтизъм|романтизма]] и е част от готическото възраждане в архитектурата. Примерите включват [[Нойшванщайн]] в Германия,<ref>Buse (2005) – стр. 32</ref> [[Чапултепекски замък|Чапултепекския замък]] в [[Мексико]]<ref>{{es икона|es}} [http://www.mnh.inah.gob.mx/historia/hist_historicos.html Antecedentes históricos], Museo Nacional de Historia, посетен на 24 ноември 2009</ref> и [[замък Дрого]] на [[Едуин Лачънс]] – последната проява на това движение на Британските острови.<ref>Thompson (1987) – стр. 166</ref> Докато църквите и [[катедрала|катедралите]] в готически стил успяват да имитират средновековните примери, новите провинциални имения, наподобяващи замъци, вътрешно силно се отклоняват от средновековните образци. Това е така, защото да се следват сляпо средновековните образци означава жилищните помещения да са твърде студени и мрачни за тогавашните стандарти.<ref>Thompson (1987) – стр. 164</ref>
[[Файл:Broadway tower edit.jpg|200п|мини|ляво|[[Бордуейска кула|Бродуейската кула]] в [[Уъстършър]], Англия е типична помпозна и безполезна сграда (''folly'')]]
Друг вид „замъци“ – декоративните мними замъци ({{lang-en|folly}}) или само руини, построени изкуствено, но така, че да приличат на истински останки, също са отличителен белег за този период. Те се строят по принцип в аристократичните градини и [[парк]]ове, за да привличат окото и интереса на посетителите. Строят се и скъпи, но безполезни сгради, които не са част от планирания ландшафт, а като че ли просто си се издигат безсмислено. Всички тези конструкции използват елементи от архитектурата на замъците като кули и зъбци, но нямат военна стойност.<ref>Friar (2003) – стр. 17</ref>
Ред 140:
 
[[Тухла|Тухлените]] замъци невинаги са по-слаби от техните каменни събратя. В Англия продукцията на тухли разцъфтява по югоизточния бряг поради влиянието на [[Фландрия (графство)|фламандските]] тъкачи и намаляването на местата за добив на камъни, което води до търсене на алтернативен строителен материал. Тухлените замъци са по-рядко срещани от каменните или от тези, изградени от пръст и дървесина. Те се избират най-вече поради естетически причини или заради [[мода]]та, която се насърчава от тухлената архитектура на [[Ниски земи|Ниските земи]]. Например когато [[замък Татършал]], изграден с около 700 хил. тухли, се строи, наоколо има достатъчно каменен материал, но собственикът избира тухли. Впоследствие зданието е описано като ''„най-чудната тухлена сграда в Англия.“''<ref>Friar (2003) – стр. 38–40</ref> В множество страни се срещат замъци и от дърво и земя, и от камък,<ref>Higham & Barker (1992) – стр. 78</ref> но в Дания има малко каменоломни, което резултира в голямо преимущество на алтернативните материали.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 25</ref> Също така повечето испански замъци са от камък, докато в [[Източна Европа]] основно се използват дървени конструкции.<ref>Higham & Barker (1992) – стр. 79, 84–88</ref>
{{панорама|Marienburg 2004 Panorama.jpg|1100п|Замъкът [[Орденсбург Мариенбург]] в [[Полша]], построен от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], е типичен пример за тухлен замък, част от т.&nbsp;нар. северногерманска [[кирпичена готика]].<ref>{{икона|en икона}} {{икона|fr икона}} [http://whc.unesco.org/en/list/847 Замък на Тевтонския орден в Малборк], [[ЮНЕСКО]], посетен 16 октомври 2009</ref>}}
 
== Социално средище ==
Ред 224:
{{сродни проекти край}}
 
* {{bg икона|bg}} [http://www.bazileus.eu/kreposti/254-zamakyt.html/ Замъкът. Bazileus.eu]
* {{en икона|en}} [http://www.topcastles.com/ 100<sup>-те</sup> най-известни средновековни замъка]
* {{bg икона|bg}} [http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/ Портал за български крепости и замъци]
* {{bg икона|bg}} [http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-02-22_08.html Най-романтичните замъци]
* {{bg икона|bg}} [http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3135775,00.html Замъци и крепости в Германия]
* {{bg икона|bg}} [http://ide.li/article4010.html Три от най-красивите замъци в Европа: Хоензалцбург, Бамбург и Хоенцолерн] в [http://ide.li/ Иде.ли?]
* {{de икона|de}} [http://www.burgen-und-schloesser.net/ Портал немски замъци и крепости]
* {{de икона|de}} [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D24640.php Замъци и крепости] в [[Швейцарски исторически лексикон|Швейцарския исторически лексикон]]
* {{de икона|de}} [http://www.ms-visucom.de/cgi-bin/ebidat.pl ЕБИДАТ – научен сборник с данни за замъци от Европейския институт по замъци]
* {{de икона|de}} [http://www.burginfo.de/ Информация за замъци и руини]
* {{de икона|de}} [http://www.burgendaten.de/ Търсачка за замъци и крепости: над 100 хил. статии за над 160 страни]
 
{{Фортификация}}