Разлика между версии на „Индустриална революция“

{{xx икона}} → {{икона|xx}}
м (Шаблон:Икона ru → Шаблон:Ru икона)
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
 
== Причини ==
Причините за Индустриалната революция са сложни и остават полемични. Някои историци вярват, че революцията се заражда поради социалните и индустриални промени, настъпили в края на [[феодализъм|феодализма]] във Великобритания след [[Английска революция|Английската гражданска война]] от 17 век. Контролът на националните граници става все по-ефективен, разпространението на [[болест]]и намалява, което от своя страна предотвратява [[епидемия|епидемиите]], познати отпреди.<ref>{{en икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/radio4/history/voices/voices_salisbury.shtml BBC — Чума в Британия на Тюдорите и Стюартите, посетен 13.11.2008 г.]</ref> Процентът на децата, които преживяват първите си няколко години, се повишава драстично, водейки до повече работна ръка. Движението, наречено ''Ограждане'' ({{lang-en|enclosure}}) и Британската земеделска революция правят производството на храна по-ефективно и изискващо по-малко труд, което създава излишък от работници в земеделието и ги кара да се пренасочат към новите фабрики в големите градове.<ref>{{en икона|en}} [http://www.historyguide.org/intellect/lecture17a.html Корените на Индустриалната революция в Англия]</ref> [[Колониализъм|Колониалната експанзия]] от 17 век, развитието на международна [[търговия]], създаването на финансови пазари и натрупването на [[капитал]]и също се считат за фактори за Индустриалната революция. Такъв фактор е и [[Научна революция|Научната революция]] от 17 в.<ref>[http://www.webcitation.org/5kwrK7aeY Научната революция, посетен 31.10.2009 г.]</ref>
 
До 80-те години на [[20 век]] е широко разпространено виждането на историците, че в основата на Индустриалната революция е технологичният подем и че ключово място играе изобретяването и развитието на [[парна машина|парната машина]].<ref>Hudson — The ''Industrial Revolution''</ref> По-скорошни изследвания обаче променят традиционното тълкуване на Индустриалната революция, свързано с търсенето и предлагането.<ref>Fullerton — стр. 108-125</ref> [[Луис Мъмфорд]] предлага тезата, че Индустриалната революция се корени още в [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], което е значително по-ранно от всички останалите предположения.<ref>Lewis Mumford — [http://www.amazon.com/gp/reader/015688254X/ref=sib_fs_top?ie=UTF8&p=S00Q&checkSum=udoW5CVmUdy3Y45ns0wtGk7Wesh6yWx220dcukbd7VE%3D#reader-link Technics and Civilization]</ref> Той обяснява, че ''„първообразът на индустриалната ера са [[печатна преса|печатната преса]] и [[часовник]]ът“''. Мъмфорд също изтъква, че [[Монашество|монашеското]] чувство за ред в пространството и времето, илюстрирано с разполагането на църква с камбанария в центъра на средновековните градове и отбелязване на равни интервали от време с камбаната, е може би предвестник на парния двигател като по-късна физическа проява на нуждата за синхронизация.
* '''Текстилна промишленост''' — Памукът става все по-популярен, но търсенето изпреварва предлагането. [[Предене]]то на нишки от [[памук]] става по-производително с [[предачна машина|предачната машина]], изобретена от [[Джеймс Харгрийвс]] и усъвършенствувана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън. Впоследствие сходни технологии се прилагат и за предене на нишки от вълна и лен.
 
Въз основа на предачната машина и механизирания [[тъкачен стан]] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [[водно колело|водни колела]]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години — 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700—800 души.<ref name=autogenerated1>{{Ru икона|ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st020.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XX. Англия в XVIII в. Начало промышленного переворота]</ref>
 
* '''[[Парна машина]]''' — Изобретена от [[Джеймс Уат]] и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга.
Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 в. в Англия с думата „engineer“ се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми<ref>Пантев, с. 273</ref>. Един от най-талантливите представители е Джеймс Уат, друг е [[Джордж Стивънсън]], който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. [[Ричард Тревитик]] също е роден в миньорско семейство.
 
Освен наличието на изобретения и изобретатели, в Англия не липсват и капитали. Има много индивидуални състояния, натрупани от морското превъзходство на британския флот, от търговията с колониите, от развитието на застрахователното и банковото дело, последвало [[Велики географски открития|Великите географски открития]]. Тогава [[Лондон]] е най-големият финансов център в света и събира богатите търговски дружества, морските компании, собствениците на земя и манифактуристите. Богати индустриалци и търговци осигуряват финансово новите предприятия. Джеймс Уат например става съдружник с богатия манифактурист Матю Болтън и в периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини — за фабрики, преработващи вълна.<ref>{{Ru икона|ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st026.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XXVI. Техника и естествознание в Европе во второй половине XVII и в XVIII вю]</ref>
 
== Развитие на индустриите ==
През 1775 Уат заедно с Матю Болтън създават компанията за парни машини ''Boulton & Watt''. Тази компания се превръща в един от най-важните бизнеси на епохата и служи като модел за внедряване на [[иновация|иновации]]. Партньорите решават изникналите технически проблеми съвместно и успяват да увеличат ефективността на машината около 5 пъти, като по този начин се реализира 75% икономия на въглища. През 1795 Болтън и Уат отварят фабриката Soho Foundry за производство на парни машини и в началото са монополисти в тази сфера. Към 1800 г. те са построили 496 парни машини, като 164 са предназначени за изпомпване, 24 обслужват доменни пещи и 308 задвижват машини във фабрики, като повечето машини генерират мощност между 5 и 10 [[конска сила|конски сили]].
 
След изтичането на патента на Уат в началото на 19 век усъвършенстванията продължават и други изобретатели. Скоро се появяват портативни версии, които дава възможност да се използват за най-различни приложения. Около 1800 година [[Ричард Тревитик]] и независимо от него Оливър Еванс (1801)<ref name="Thomson 2009">{{En икона|en}} {{cite book
|title=Structures of Change in the Mechanical Age: Technological Invention in the United Sates 1790-1865
|last=Thomson
|location= Baltimore, MD
|isbn= 978-0-8018-9141-0|page=34}}
</ref><ref>{{En икона|en}} {{Citation |last=Cowan |first=Ruth Schwartz |title=A Social History of American Technology |publisher=Oxford University Press |place=New York |year=1997 |p=74 |isbn=0-19504606}}</ref> въвеждат използването на пара под високо [[налягане]]. Тези машини са много по-мощни и освен това могат да имат много по-малки размери, което ги прави подходящи за транспортни приложения. Оттам насетне, напредъкът в [[техника]]та и в производствените технологии (който на свой ред се дължи на въвеждането на парната машина като [[двигател]]) водят до създаване на все по-ефективни конструкции на парни машини, все по-малки и по-мощни, подходящи за използване на [[параход]]и, [[локомотив]]и, [[трактор]]и и др. Парните машини са пример как промените, дължащи се на индустриализацията, водят до промени и в редица други области.
 
=== Химикали ===
== Външни връзки ==
{{commonscat|Industrial revolution}}
* {{bg икона|bg}} [http://www.kaminata.net/topic-t14194.html История на Индустриалната революция]
* {{bg икона|bg}} [http://skolarbete.nu/bg/skolarbeten/den-amerikanska-den-franska-och-den-industriella-revolutionen/ Американската, Френската и Индустриалната революция]
* {{en икона|en}} [http://www.dmoz.org/Society/History/By_Time_Period/Eighteenth_Century/Industrial_Revolution/ Индустриалната революция] в [http://www.dmoz.org/ Open Directory Project]
* {{en икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/mod/modsbook14.html Уебсайт с книги по темата]
* {{en икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/history/scottishhistory/enlightenment/features_enlightenment_industry.shtml BBC — Индустриалната революция]
* {{en икона|en}} [http://www.dspace.cam.ac.uk/handle/1810/270 ''„The Day the World Took Off“'' — 6-сериен документален филм от Кеймбриджкия университет, търсещ отговори на въпросите: Защо, кога и къде започва Индустриалната революция]
* {{en икона|en}} [http://www.econlib.org/library/Enc/IndustrialRevolutionandtheStandardofLiving.html Индустриалната революция и стандартът на живот от Кларк Нардинели — дебат дали стандартът на живот се е повишил или обратното]
* {{en икона|en}} [http://www.revolutionaryplayers.org.uk/home.stm Уебсайт, посветен на Индустриалната революция в Запада и най-вече Великобритания между 1700 и 1830 г.]
* {{en икона|en}} [http://www.history.com/topics/industrial-revolution Индустриалната революция] — статия, видео, картини и факти
* {{de икона|de}} [http://www.bpb.de/wissen/NAIUWJ,0,0,Industrielle_Revolution.html Дефиниция]
* {{de икона|de}} [http://www.mlwerke.de/me/me02/me02_225.htm Фридрих Енгелс — ''„Състоянието на работната класа в Англия“'' (''Die Lage der arbeitenden Klasse in England'')]
 
[[Категория:Индустриална революция| ]]
560 984

редакции