Очила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6967006 на 46.237.106.165 (б.) |
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
||
Ред 1:
[[Картинка:Reading glasses.jpg|мини|250п|Очила за четене]]
'''Очилата''' са оптичен [[инструмент]], който служи за коригиране на [[зрение]]то или за предпазване на [[око|очите]] от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни [[леща (оптика)|лещи]], наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от [[пластмаса]] или [[метал]]. Лещите в началото се изработват от [[стъкло]], но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства — по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям [[показател на пречупване]] на [[светлина]]та .<ref name="polycarb">{{
Не всички видове очила имат за цел да коригират дефекти в зрението. Някои от тях, използвани в [[спорт]]ове като [[алпинизъм]], [[ски]], [[плуване]] или в научни лаборатории, са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, [[химикал]]и или [[Ултравиолетови лъчи|ултравиолетово излъчване]]. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно [[естетика|естетични]] и [[мода|модни]] подбуди. В [[Въоръжени сили|армия]]та се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на [[инфрачервено излъчване|инфрачервеното излъчване]].
Ред 10:
== История и културно значение ==
=== Предшественици ===
Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в [[Древен Египет|древноегипетските]] [[Египетски йероглиф|йероглиф]]и. Според [[Хризип]], самият [[Архимед]] при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си [[кристал]] за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от [[Луций Аней Сенека]], който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода.<ref>{{
В древността обаче тези изследвания нямат голямо практическо или научно приложение. [[Оптика]]та започва да се развива едва след като около [[1240]] г. в [[манастир]]ските библиотеки е направен превод на латински на книгата „Съкровището на оптиката“ от [[XI век]] на арабския [[математик]], [[астроном]] и [[оптик]] [[Ибн ал-Хайтам|Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам]], известен в Европа и като Алхазен.<ref>{{
За предшественици на слънчевите очила могат да се считат опушените стъкла или парчета [[кварц]], използвани от китайците още през [[XII век]], а вероятно и по-рано. Те обаче нямат способността да коригират зрението.<ref name="ament2006">{{
=== Изобретяване на първите очила ===
[[Картинка:MoineAuxLunettes-Meaux.png|ляво|мини|Монах с очила, катедралата в Мо, Франция]]
Сигурно е, че първите очила се появяват в Европа, по-точно в Северна [[Италия]], между 1280 и 1300 година. За техен изобретател се счита флорентинецът [[Салвино дели Армати]] (''Salvino degli Armati'').<ref>{{
[[Картинка:Conrad von Soest, 'Brillenapostel' (1403).jpg|дясно|мини|Очилатият апостол, Конрад фон Соест, 1403 г.]]
Най-старото изображение на очила е от [[портрет]]а на кардинал Хюго от Прованс, създаден от италианския художник [[Томасо да Модена]] (''Tomaso da Modena'') около [[1352]] г. На портрета са изобразени здраво захванати за носа на кардинала очила, с помощта на които той чете. На друг портрет, този на кардинала на Роуен, е изобразен [[монокъл]], положен близко до окото. С него кардиналът чете книга, която държи отворена в ръцете си.<ref>{{
Така нареченият „очилат апостол“ от световноизвестния олтар на градската църква в [[Бад Вилдунген]], [[Германия]], направен през 1403 г. от Конрад фон Соест, е най-ранното изображение на очила северно от [[Алпи]]те. Очилатият апостол се е превърнал в символ на Евангелистката църква на Вилдунген и до днес е на нейния печат.
=== Изобретяване на съвременните очила ===
[[Английски]]ят оптик [[Едуард Скарлет]] (''Edward Scarlett'') изработва през [[1727]] г. първата рамка с дръжки, които се поставят зад ушите.<ref>{{
През [[1825]] година са създадени стъкла, които коригират [[астигматизъм]]. Техен откривател е английският астроном [[Джордж Бидъл Еъри]] (''George Biddell Airy'').<ref>{{
[[Дизайн]]ът на очилата се е променял с годините основно в посока на намаляване на площта и дебелината на стъклата и изтъняване на рамките. Въпреки нарастващата популярност на контактните лещи и лазерната очна хирургия, носенето на очила остава на мода поради усъвършенстваните технологии. Така например днес се използват [[Титан (елемент)|титан]]ови сплави за рамките и CR-39 лещи за стъклата, които осигуряват лекота и комфорт. Съществуват и така наречените „метали с памет“, които след деформация на рамката я връщат в основното ѝ положение.
Ред 34:
{{основна|Контактна леща}}
[[Картинка:Contactlenzen Confortissimo.JPG|Контактни лещи|мини]]
Алтернатива на очилата за хора с влошено зрение са контактните лещи. Самата идея за тях е разработена още от [[Леонардо да Винчи]] през [[1508]] г.<ref>{{икона|en
==== Лазерна очна хирургия ====
Все по-голямо приложение намира и [[лазер]]ната [[очна хирургия]],<ref>{{
== Устройство ==
Ред 44:
Рамката служи за закрепване на стъклата, като основните ѝ опорни точки при поставяне на лицето са носът и ушите. Частите на рамката, които се поставят зад ушите отгоре и частично отзад, се наричат ''дръжки''. Те се сгъват навътре към частта със стъклата. Дръжките се закрепват към останалата част посредством [[винт]], [[панта]] и [[пружина|пружинка]]. Рамките се изработват от пластмаса или метална сплав.
За четене се използват рамки ''половинки'' със стъкла с малка площ и мост в горната част, които се поставят ниско на носа, така че четящият да може да гледа и над тях. Все по-модерни са рамките, които не обхващат стъклата (изцяло или частично), а вместо това в тях се прави канал, през който минава найлонова корда.<ref>{{
Рамката при някои видове очила може да има защитни функции, например да предпазва лицето от стърготини и прах. В този случай тя е по-широка, прилепва плътно към лицето и има отвори за проветряване.
Ред 61:
Първоначално стъклата се изработват от [[оптично стъкло]], но то има някои недостатъци — тежко е, лесно се чупи и при големи диоптри стъклата изглеждат доста неестетично. Единственото им предимство пред пластмасата е, че не се драскат толкова лесно.
С развитието на технологиите и навлизането на висококачествени пластмасови лещи за очила (от [[поликарбонат]] или CR-39) започват да се използват [[ретроним]]ите ''минерални стъкла'' и ''органични стъкла''.<ref>{{
|publisher=''Солеооптик''|accessdate=2008-08-29}}</ref> Последните са по-леки от конвенционалните стъкла, което има значение при големите диоптри. Те не са чупливи, но не са достатъчно твърди и лесно се надраскват, поради което често се предлагат във вариант с ''твърдо покритие''. Предлага се и ''хидрофобно покритие'', което намалява изпотяването на стъклата и улеснява почистването, а също така и ''просветляващо'' (''антиотражателно''), което намалява нежеланото отражение (блик).
Ред 81:
* [[Число на Абе|Числото на Абе]] е мярка за [[Дисперсия (оптика)|дисперсията на светлината]], при ниски числа на [[Ернст Карл Абе|Абе]] в по-малка степен се коригира [[хроматична аберация| хроматичната аберация]].
Данните са събрани от следните източници: <ref>{{
==== Характеристики на стъкла за очила, изработени от пластмаса ====
Ред 163:
==== За четене ====
При хора над 45-годишна възраст се наблюдава старческо далекогледство, наречено още [[пресбиопия]]. При нея е нарушена еластичността на лещата на окото и тя не е способна да промени значително пречупващата си сила. Образът се формира зад ретината. За старческото далекогледство се използват комбинирани стъкла. При бифокалните обикновено в долната част на голямото стъкло (което е за далечно гледане) е вградено друго малко за близко. В последно време се произвеждат стъкла с плавен преход, наречени прогресивни.<ref>{{cite web|url=http://www.optobg.com/progressive.html|title=Прогресивни стъкла за очила|
|publisher=''Оптосвят''|accessdate=2008-08-29}}</ref> Съществуват и трифокални стъкла.<ref>{{
=== Слънчеви очила ===
[[Image:Sunglasses.jpg|мини|Съвременни слънчеви очила]]
Слънчевите очила се използват за защита от засилената [[осветеност]] на околната среда. Първите слънчеви очила са продадени през 1929 година.<ref name="ament2006"/> По-евтините и некачествени стъкла са изработени от такава пластмаса, която за разлика от специалните стъкла пропуска [[ултравиолетови лъчи]] (''UV''). Тя предпазва единствено от ярката видима светлина. Редуцирайки яркостта, слънчевите очила спомагат зеницата на окото да се разшири и така в окото навлиза повече светлина. Но тъй като тези очила не подтискат ултравиолетовото излъчване, то в окото попадат повече ултравиолетови лъчи отколкото без очила, т.е. вместо да защитават очите тези очила имат обратен ефект. Поради това особено внимание при избора на слънчеви очила трябва да се обръща на степента на пропускливост на ултравиолетовите лъчи. Наличието на маркер CE означава удовлетворяване на изискванията на европейските стандарти, а именно филтриране на светлинни лъчи с [[дължина на вълната]] под 400 нанометра. За градски условия не е препоръчителна пропускливост под 18%.<ref>{{
Наличието на поляризационни [[филтър|филтри]] премахва хоризонталните лъчи светлина, които предизвикват отблясъци, най-често край водни басейни. Лесен тест за наличието на поляризация е завъртането на [[LCD|течно-кристалните екрани]] (на [[Часовник|часовници]] и [[Мобилен телефон|мобилни телефони]]). Изображението им се затъмнява изцяло когато се завъртят на 90º от изходното положение.
Ред 179:
[[Картинка:Schwimmbrille.jpg|ляво|мини|Очила за плуване]]
[[Картинка:Snorkeler.jpg|дясно|мини|Очила за подводни спортове]]
Един от летните спортове в който се използват очила е [[плуване]]то. За да може да вижда нормално под вода, на човек му трябва [[въздух|въздушен слой]]. Първите прототипи на очила за плуване датират отдавна. През XIV-ти век [[Персия|персийците]] използват полирани черупки на [[костенурка|костенурки]] като приспособление за гледане под вода.<ref name=deanza>{{
Освен че осигуряват нормално виждане под вода, очилата за плуване предпазват очите от вредни за тях вещества — като [[сол]]та в морето и океана или [[хлор]]а в басейните. Очилата, които се използват от [[Водолазно гмуркане|водолазите]] и при подводен риболов, са с много по-голяма площ и обхващат плътно не само очите, но и носа. Обикновено се използват в комбинация с [[шнорхел]].
Ред 187:
==== Зимни спортове ====
[[Картинка:Andreas Omminger Austrian Championships 2008.jpg|дясно|мини|Андреас Омингер, 2008 със скиорски очила]]
Много от зимните спортове като ски, [[Сноуборд|сноубординг]] и алпинизъм изискват носенето на специални очила. Стъклата на тези очила са направени от поликарбонат и имат няколко покрития — против [[мъгла]], против ярките отражения от [[сняг|снега]] и [[лед]]а и слой, който ги предпазва от надраскване. Не са редки случаите, когато имат и огледално покритие.<ref>{{
==== Спортни слънчеви очила ====
Ред 194:
=== Очила за нощно виждане ===
[[Картинка:Nachtsichtgeraet.jpg|ляво|мини|Очила за нощно виждане тип бинокъл]]
Очилата за нощно виждане са [[телескоп]]ични или [[бинокъл|бинокулярни]]<ref>{{cite web|url=http://www.geocities.com/elkoe_94/productss.html|title=Очилата за нощно виждане „Прилеп“|accessdate=2008-08-29|archiveurl=http://www.webcitation.org/1256569006003023|archivedate=2009-10-26}}</ref> с голям диаметър на [[обектив]]а. Големите лещи са необходими за да събират и концентрират оскъдната светлина през нощта.<ref name=hnvw>{{
Работят в близката [[инфрачервено излъчване|инфрачервена]] област с [[дължина на вълната]] около 1 микрометър.<ref name=hnvw/> За сравнение видимата светлина е с дължина на вълната от 0.4 до 0.7 μm.
Ред 212:
В [[България]] очилата са познати още по време на [[османско владичество|османското владичество]] (справка “[[Българи от старо време]]”), но оптическите услуги не са били достъпни.
В [[Германия]] и в [[Съединени американски щати|САЩ]] 64 % от хората над 16 години носят очила.<ref name=allvis>{{
== Правила за опазване на зрението ==
Ред 219:
# Много важна роля играе доброто [[осветление]] и позата на тялото. Не се препоръчва четене в полуосветена стая и книгата трябва да е поне на 25-30 cm разстояние от очите. Също така не е препоръчително да се гледа директно ярка светлина (като тази на слънцето или при заваряване).
# Очите трябва да си почиват след зрително натоварване. Дългите часове пред [[телевизор]]а или [[компютър]]а създават допълнително напрежение и умора.
# Хигиената и режимът на хранене също са от съществено значение за запазване на зрението за по-дълъг период от време.<ref>{{
== Външни препратки ==
Ред 228:
* [http://optobg.com електронно списание „Оптосвят“]
* [http://www.ilan-bg.com/katalog/ilan_katalog_2008_10.pdf Офталмологична апаратура]
* {{
* {{
* {{
* {{
== Източници ==
|