Божидар Вукович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
||
Ред 20:
Произхожда от "македонския край", т.е. от [[Македония]] от рода ''Георгиеви'' ({{lang-sr|Ђурићима}}), както сам отбелязва. Пребивава в [[Стара Черна гора]], явно спасявайки се от османските нашественици в родината му. Работел като началник на канцеларията, т.е. [[логотет]], на [[Иван Църноевич]] в [[Цетине]]. Вероятно е родом от Скопие, понеже към 1569 г. има сигурно известие от [[Яков Крайков]], който споменава за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на [[Кара Трифун]] (Черния Трифон) в [[Скопие]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
Херцеговинският сърбин и най-виден сръбски историограф до Втората световна война [[Владимир Чорович]], в своя труд озаглавен "[[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]]" постфактум обобщава, че за Вук Кардажич (виж [[Сърбите, всички и навсякъде]]): {{цитат|всички сръбски земи са се казвали през 16 век Македония|}}, а според [[Иларион Руварац]], Божидар Вукович се е самоопределил като македонец от суета и поради старата антична слава на [[Филип Македонски]] и [[Александър Македонски]]: {{цитат|{{
== Произход и биографични данни ==
Ред 29:
Божидар е погребан в ''Манастира [[Света Богородица]]'' на [[Шкодренско езеро|Шкодренското езеро]], а в [[Подгорица]], т.е. в [[Стара Черна гора]], му е издигнат бюст-паметник през 21 век, след което незабавно [[белград]]ския печат го обявява за ''старосърбин''. <ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/drustvo/aktuelno.290.html:453354-Podgorica-Stampar-opet-Srbin Штампар опет Србин („Вечерње новости“, 10. септембар 2013)]</ref>
== {{
<references />
| |||