Абисално дъно: Разлика между версии

'''Абисалното дъно''' (от [[гръцки]] ἄβυσσος със значение бездънен) е самостоятелна морфоструктура, част от [[океанско дъно|океанското дъно]], разположена непосредствено след [[Континентално подножие|континенталното подножие]]. Разположено е на дълбочина от 3000 m до 6000 m и заема около 77% от площта на океанското дъно. Областите, с дълбочина повече от 6000 m обикновено се определят като ултраабисални.<ref name="Абиссаль">{{ru икона|ru}} [http://gatchina3000.ru/great-soviet-encyclopedia/bse/005/485.htm Российские универсальные энциклопедии Брокгауз-Ефрон и Большая Советская Энциклопедия объединенный словник/Абиссаль]</ref> Изградено е от [[Базалт|базалтови скали]], припокрити с дълбоководни морски утайки. Характеризира се със слаба [[сеизмичност]] и ниска скорост на вертикалните движения на [[Земна кора|земната кора]]. Абисалните морски [[Утаяване|утайки]] включват предимно [[карбонат]]ни тини (главно глобигеринови на дълбочина до 4500 m), [[кремък|кремъчни]] тини ([[Радиоларии|радиоларийни]]) и червени [[Глина|глинести]] тини. В релефа преобладават обширни абисални [[Равнина (география)|равнини]], [[Котловина|котловини]], [[Плато|плата]], средноокеански [[хребет]]и, прорязани от дълбоководни ровове (падини).