Калиграфия: Разлика между версии

В арабската калиграфия традиционно се използва перо от изсушена [[тръстика]] или [[бамбук]], а мастилото, което често е цветно, се избира с такава гъстота, че по-големите щрихи в композицията могат да изглеждат много динамични. Освен върху хартия ислямските калиграфи пишат върху керамични плочки, съдове, килими. Монетите са също поле за изява на калиграфското изкуство. През 692 г. ислямският халифат заменя изображенията върху тях с думи, например при златните ''динари'' с голям номинал. Най-общо текстът съдържа цитати от [[Коран]]а. Към X век персийците, които приемат исляма, започват да втъкават надписи върху украсена коприна, които са така ценни, че [[Кръстоносен поход|кръстоносците]] ги пренасят в Европа като ценна плячка<ref name=Bloom>{{en икона|en}}{{cite book|last=Blair|first=Sheila S.|title=The art and architecture of islam : 1250–1800|year=1995|publisher=Yale University Press|location=New Haven|isbn=0-300-06465-9|edition=Reprinted with corrections.|author2=Bloom, Jonathan M.}}</ref>.

Японската калиграфия се появява през VII век въз основа на китайските стилове. Японските калиграфи създават няколко нови стила, които се отличават с по-голяма простота и емоционалност. Японските логограми обозначават цели понятия, притежават дълбок философски смисъл и способстват за формиране на структурно-образно възприятие у хората. През [[Едо (период)|епохата Едо]] (1600—1868) се появяват декоративни стилове като ''кабуки-модзи'' и ''дзьо-рури-модзи'', които са използвани при създаването на афиши и програми за театрите Кабуки и Дзьорури<ref name=enc>{{Ru икона|ru}} {{cite book |title= Япония от А до Я. Энциклопедия| coauthors= |year= 2009 |publisher= EdwART| isbn= 954-8440-067 |pages= |url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_japan/290/Каллиграфия |accessdate= 6 юни 2014}}</ref>.

Специфична форма на [[Евреи|еврейската]] калиграфия е ''микрокалиграфията'' или ''микрографията'' ({{Lang-el|Μικρογραφία}}), която се развива през IX век и има свои паралели в [[християнство]]то и [[ислям]]а<ref>{{fr икона|fr}} [http://expositions.bnf.fr/parole/grand/134.htm Torah, Bible, Coran] </ref>. При нея се изписват миниатюрни [[Еврейска азбука|еврейски букви]], с които се изграждат по-едри геометрични и абстрактни форми. Обичайно се изпълняват в черно и бяло, но има и цветни произведения, които са особено впечатляващи. Така чрез изписване на дребен текст се изгражда [[изображение]], което гледано отдалеч, се възприема само като изображение, но отблизо може да се разчете и изграждащият го текст. Един съвременен аналог на тази техника е фотографската [[мозайка]].

Първата латинска (или още римска) азбука се появява около 600 г.&nbsp;пр.&nbsp;Хр. в Рим и през II и III век се развиват римската имперска писменост, съдържаща само главни букви с еднаква височина (стил ''[[унциал]]''), и римското ръкописно писмо ({{lang-en|Roman cursive}}) за ежедневна употреба. В своя [[апогей]] Римската империя се разпростира в почти целия познат тогава свят, достигайки на север до [[Великобритания (остров)|остров Великобритания]]. След нейния упадък литературното ѝ влияние се запазва чрез религията. Когато преписвачите и културният живот се преместват към манастирите, унциалът бива избран като по-удобен за преписване на [[Библия]]та и други религиозни текстове. Всеки регион развива свой собствен стандарт, носещ името на съответния манастир, като в повечето случаи стилът става почти ръкописен (полуунциал) и слабо четлив. Именно манастирите успяват да запазят калиграфската традиция по време на [[4 век|IV]] и [[5 век|V век]], когато [[Римска империя|Римската империя]] се разпада. <ref>{{fr икона|fr}} {{cite book|author=Sabard, V.|author2=Geneslay, V.|author3=Rébéna, L.|title=Calligraphie latine: Initiation|location=Fleurus, Paris|edition=7th|year=2004|pages=8–11|isbn=978-2215021308|trans_title=Latin calligraphy: Introduction}}</ref>

През XI в. каролингският [[шрифт]] еволюира в ''готически'' ({{lang-en|blackletter}}), който е по-компактен и позволява на страницата да се събере повече текст<ref name=lovett2000>{{En икона|en}} {{cite book|author=Lovett, Patricia|title=Calligraphy and Illumination: A History and Practical Guide|publisher=Harry N. Abrams|year=2000|isbn= 978-0810941199|page=72}}</ref>. Готическите калиграфски стилове стават преобладаващи в Европа и през 1454 г., когато [[Йохан Гутенберг]] създава първата [[печатарска преса]] в [[Майнц]], Германия, той избира готическата калиграфия като образец за своя първи печатен шрифт. По-точно за модел на първите букви за механичен набор служи ръкописното писмо, известно като textur или textualis, използвано от писарите из немскоезичните територии, оформило се под силното влияние на готическия ръкописен шрифт. В [[Германия]] центрове на калиграфията през Средновековието са [[Аугсбург]] и [[Нюрнберг]]. Известни калиграфи са аугсбургецът [[Улрих Талер]] и нюрнбергските семейства Глокендон и Нойдьорфер.

В отговор на навлизането на печатните книги, които стават по-достъпни, но не са особено красиви, по време на [[Ренесанс]]а и на [[барок]]а се появява стремеж към по-красиво ръчно изписване, както и към създаване на нови печатни шрифтове. Този процес процъфтява най-вече в [[Италия]], [[Франция]] и [[Англия]], където специализираните книги за краснопис се множат. През XV век каролингските текстове са преоткрити отново и стават основа за създаването на шрифта „хуманистичен минускул“ или ''littera antiqua''. През XVII век във Франция поради големия поток от документи, изписани с най-различни почерци, на държавно ниво се взема решение писането да става само с три стила: Coulee, Rhonde и бързописен стил, наречен Bastarda. През XVIII век из Европа и по света се разпространяват английските шрифтове<ref name="Whalley">{{En икона|en}} {{cite book|author=Joyce Irene Whalley|title=The Art of Calligraphy, Western Europe & America|date=c. 1980}}</ref>.

Най-ранната форма на изписване на кирилицата получава наименованието ''устав''. Той, както и глаголицата, се изписва само с малки букви. Главната му особеност е силна отчетливост и прави линии в начертанията на буквите. Болшинството форми са ъгловати, буквите имат широк, тежък характер, изписват се с широко [[Перо (инструмент)|перо]], а между думите липсва разстояние. Към XIV век започва развитието на по-олекотения стил ''полуустав''. За него е характерно по-светло и закръглено изписване с по-дребни букви. Има голям брой знаци над редовете (например „титла“ и „слово титла“ използвани в богослужебните книги), въведени са и [[препинателни знаци]]. Буквите са с по-голяма подвижност и размах, имат множество долни и горни камшичета.<ref>{{Ru икона|ru}} {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.typeart.ru/kirillitsa/istoriya-azbuki-kirillitsa-xi-xiv-vv-ustav-i-poluustav | заглавие = История азбуки – Кириллица XI-XIV вв. (Устав и Полуустав) | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>

След като книгопечатането става широко разпространено, изготвянето на [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] започва да запада, но това не означава край на калиграфията.{{hrf|Zapf|2007|}} В края на XIX век се наблюдава възраждане на интереса към нея, под въздействие на естетиката и философията на [[Уилям Морис]]. В началото на XX век калиграфията в Англия преживява нов разцвет с работата на [[Едуард Джонстън]], който се сочи за баща на съвременната калиграфия.<ref name="ejf">{{En икона|en}} {{cite web|url=http://www.ejf.org.uk/|title=The Legacy of Edward Johnston|publisher=The Edward Johnston Foundation}}</ref><ref name = VA>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vam.ac.uk/content/articles/n/nal-modern-calligraphy/ | заглавие = National Art Library modern calligraphy collection | достъп_дата = 20 юни 2014| издател = [[Музей Виктория и Алберт]] | език = en}}</ref><ref>{{En икона|en}} {{cite web|title=Font Designer – Edward Johnston|publisher=Linotype GmbH|url=http://www.linotype.com/733/edwardjohnston.html|accessdate=5 November 2007}}</ref>

* {{en икона|en}} {{cite book|last=Mediaville|first=Claude|title=Calligraphy: From Calligraphy to Abstract Painting|year=1996|publisher=Scirpus-Publications|location=Belgium|isbn=9080332518}}

* {{en икона|en}} {{cite book|author=Zapf, H.|year=2007|title=Alphabet Stories: A Chronicle of technical developments|publisher=Cary Graphic Arts Press|location=Rochester, New York|isbn=9781933360225}}

* {{en икона|en}} {{cite book|author=Henning, W.E.|year=2002|title=An Elegant Hand: The Golden Age of American Penmanship and Calligraphy|editor-last=Melzer|editor-first=P.|publisher=Oak Knoll Press|location=New Castle, Delaware|isbn=978-1584560678}}

* {{en икона|en}} [http://www.chinaonlinemuseum.com/calligraphy.php Китайска калиграфия и галерии в китайския онлайн музей]

* {{en икона|en}} [http://www.beyondcalligraphy.com/japanese_calligraphy.html Историята на японската калиграфия]

* {{en икона|en}} [http://www.calligraphyislamic.com/ Ислямска калиграфия]

* {{en икона|en}} [http://muze.sabanciuniv.edu/collection/collection.php?lngCollectionID=11&bytLanguageID=2 Калиграфска колекция в музея Sakıp Sabancı Müzesi, Истанбул)]

* {{en икона|en}} [http://www.islamicity.com/Culture/Calligraphy/default.HTM Илюстрации на различни ислямски калиграфски шрифтове]

* {{en икона|en}} [http://www.ejf.org.uk Фондация Едуард Джонсън] – център за изследване на калиграфията

* {{es икона|es}} [http://www.asociacionalcuino.com/ Алкуино – Асоциация за възстановяване на древната калиграфия, Испания]

* {{fr икона|fr}} [http://www.encre-et-lumiere.com Encre et lumière (мастило и светлина)- френски блог за калиграфия]

* {{fr икона|fr}} [http://www.tibetan-calligraphy.com/tatouages-tibetains/ Тибетска калиграфия]

* {{en икона|en}} [http://www.jtsa.edu/prebuilt/exhib/microg/index.shtml Еврейска микрография]