Василий Блюхер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия военно лице → Шаблон:Военно лице
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 35:
През май 1917 г. Блюхер се запознава с [[Валериан Куйбишев]], който го изпраща в 102-ри запасен [[полк]] за агитация. Там Василий е избран в полковия комитет и градския съвет на войнишките депутати. В началото на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] Блюхер е член на [[Самара|Самарския]] военнореволюционен комитет.
 
Блюхер е активен участник в [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] - през 1918 г., начело на отряд, е изпратен в Южен [[Урал]] за борба с частите на [[генерал]] [[Александър Дутов]]. Партизанската армия, начело с Блюхер извършва 40-дневен [[рейд]], преминавайки с боеве над 1500 км. През същата година Блюхер командва 30-та стрелкова [[дивизия]] в [[Сибир]] и се сражава срещу войските на [[Александър Колчак]]<ref> {{Ru икона|ru}} [http://pressa.irk.ru/kopeika/2004/42/006001.html Статия за Иркутската дивизия]. </ref> Проявява се като талантлив пълководец и особено се отличава в боевете за Каховския [[плацдарм]] и в Перекопско-Чонгарската операция.
 
През 1921 г. е назначен за военен министър и главнокомандващ на Народнореволюционната армия на [[Далекоизточна република|Далекоизточната република]], провежда нейната реорганизацията, укрепва дисциплината и удържа победа, превземайки Волочаевския укрепен район.
Ред 48:
 
=== Репресии в армията ===
[[Сталин]] включва Блюхер в състава на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР, осъдило на смърт група висши съветски военачалници по делото „Тухачевски“ (юни 1937 г.) След година в хода на последвалите това дело репресии в [[РККА]] през 1937-1938 г. е арестуван и самият Блюхер. В затвора е подложен на мъчения и побой<ref>{{Ru икона|ru}} [http://www.hrono.ru/biograf/blyuher.html Биография на Василий Блюхер на сайта ''hrono.ru'']</ref>. На [[9 ноември]] [[1938]] г., намирайки се под следствие, Блюхер умира в [[Лефортовски затвор|Лефортовския затвор]]. По заключение на съдебно-медицинската експертиза смъртта на маршала е настъпила от запушване на [[артерия]] на крака от [[тромб]], образуван в областта на таза. Извадено е едното му око. На 10 март 1939 г., посмъртно със задна дата, е лишен от званието маршал и осъден на смърт „за шпионаж в полза на [[Япония]], участие в антисъветска дясна организация и военен заговор“.
 
Блюхер се е женил 3 пъти. Жените от първите му бракове Галина Покровска и Галина Колчугина, както и брат му [[капитан]] Павел Блюхер и жената на Павел също са разстреляни. Третата му жена Глафира Лукинична Безверхова е осъдена на 8 години изправително-трудов лагер<ref>{{Ru икона|ru}} [http://nvo.ng.ru/history/2004-11-19/5_blukher.html „Трагедия маршала Блюхера“] - статия в „Независимое военное обозрение“</ref>.
 
Реабилитиран е след XX-ия конгрес на КПСС през 1956 г. Тогава са реабилитирани и останалите живи членове на семейството му.