Уикипедия

Джон Мейнард Кейнс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Икона ru → Шаблон:Ru икона
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 29:
През 30-те години на [[20 век]] Кейнс революционизира господствуващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на [[неокласическата икономика]], че [[Свободен пазар|свободните пазари]] автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от [[съвкупно търсене|съвкупното търсене]]; когато е налице неадекватно търсене се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.
 
След избухването на [[Втората световна война]] идеите на Кейнс са приложени от водещи [[Западна цивилизация|западни икономики]]. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички [[Капитализъм|капиталистически]] правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират [[социален либерализъм|социалния либерализъм]]. През [[1999]] списание ''[[Тайм]]'' включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“<ref>{{en икона|en}} Robert Reich (29 март 1999). "[http://205.188.238.181/time/time100/scientist/profile/keynes.html The Time 100: John Maynard Keynes]". Time (magazine). Линк от 18 юни 2009</ref>
 
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на [[Милтън Фридман]] и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. <ref>{{en икона|en}} ''[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,920558,00.html To Set the Economy Right]'', списание Тайм, 27 август 1979, линк от 13 ноември 2008</ref> Все пак настъпването на [[Финансова криза след 2007|глобалната икономическа криза през 2007]] година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент [[Барак Обама]], на британския премиер от 2007 до 2010 [[Гордън Браун]], както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век. <ref>Крис Жил в Лондон, Ралф Аткинс във Франкфурт и Криша Гуа във Вашингтон. "[http://www.ft.com/cms/s/0/c4cf37f4-d611-11dd-a9cc-000077b07658.html Неопровержимото завръщане към Кейнс {{en икона|en}}]". The Financial Times, линк от 23 януари 2009</ref>
 
Кейнс се смята за основоположник на модерната [[макроикономика]], както и за най-влиятелния икономист на [[20 век]] (от много коментатори като икономиста Джон Сломан). <ref>{{en икона|en}} Cohn, Steven Mark (2006). Reintroducing Macroeconomics: A Critical Approach. M.E. Sharpe. p. 111. ISBN 0765614502</ref>
 
== Биография ==
Ред 42:
Първоначалното си образование Кейнс получава в училище „Сейнт Фейтс“ в Кеймбридж. Учителите го определят като блестящ, но понякога небрежен и недостатъчно упорит ученик. През тези години той често боледува и на няколко пъти дълго не ходи на училище. След това постъпва със стипендия в престижния [[Итън Колидж]], където проявява заложби в различни области, най-вече в математиката, класическата филология и историята. Въпреки относително скромния си произход, той се сработва лесно със съучениците си, повечето от които произхождат от висшите класи. През 1902 г. постъпва в [[Кингс Колидж (Кеймбридж)|Кингс Колидж]], част от Кеймбриджкия университет, със стипендия по математика.
 
Кейнс бил доста висок на ръст&nbsp;— около 198 см. Биографите му съобщават за неговата [[бисексуален|бисексуалност]]. Бил е близък приятел с [[Литън Стрейчи]]. Кейнс [[каминг аут|свободно признавал]] връзките си с мъже.<ref name="New York Times">{{en икона|en}}
{{цитат уеб
|дата_на_достъп=20 май 2008
Ред 49:
|труд=The New York Times
|дата=11 май 1986}}
</ref><ref name="moreintelligentlife.com">{{en икона|en}} [http://www.moreintelligentlife.com/node/824 The sex diaries of John Maynard Keynes] The Economist, 28 January 2008, Evan Zimroth (Clare Hall, Cambridge)</ref> Имал е сериозна връзка и с художника [[Дънкан Грант]] в периода от 1908 до 1915 г., а през целия си живот не спира да го подпомага материално. През октомври 1918 г. по време на гастролите на Руския балет на [[Сергей Дягилев]] в Лондон Кейнс среща руската балерина Лидия Лопухова (известна на английски и като Лопокова) и през 1925 г. тя става негова съпруга. През същата година за първи път посещава [[СССР]] по повод честванията на 200-годишнината на [[Руска академия на науките|Академията на науките]], а освен това става балетен меценат и дори съчинява балетни [[либрето]]. Посещава СССР и през 1928 и 1936 г. като частно лице.
 
Кейнс е успешен [[инвестиция|инвеститор]] и съумява да натрупа нелошо лично състояние, макар че след краха фондовия пазар от 1929 г. се оказва на ръба на [[банкрут]]а. След това успява да възстанови богатството си.
Ред 70:
По време на [[Първата световна война]] британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914 г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]] (тогава [[Лойд Джордж]]) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.
 
През януари 1915 г. Кейнс постъпва на официална правителствена служба в британската хазна (Министерство на финансите). Сред задълженията му е и формулирането на условия за отпускане на [[кредит]]и по време на войната между Великобритания и нейните континентални съюзници, както и придобиването на редки [[валута|валути]]. Според икономиста Робърт Лекачмен здравите нерви и майсторството на Кейнс стават легендарни заради отличното изпълнение на тези негови задължения&nbsp;— като например в случая, когато той трябвало да изнамери отнякъде известна сума испански песети, тогава дефицитни. Секретарят на Хазната научил с облекчение, че Кейнс е успял да събере достатъчно от необходимите за правителството песети. Но вместо да му ги предаде, Кейнс решава да извърши с тях валутна операция&nbsp;— продава ги на пазара и смелостта му се оправдава, тъй като след този му ход песетите станали по-малко редки и поевтинели. <ref>{{en икона|en}}
{{cite book
|last=Spiegel
Ред 82:
</ref>
 
За работата си по време на войната Кейнс е удостоен с [[Орден на банята]] през 1917 г. <ref>{{en икона|en}} LondonGazette, [http://www.london-gazette.co.uk/issues/30111/supplements/5456 бр. 30111, ст. 5456, 1 юни 1917], достъп от от 4 август 2009</ref> и признанието води до поста, който ще окаже силно влияние върху Кейнс и неговата кариера&nbsp;— той е назначен за финансов представител на хазната по време на [[Версайска мирна конференция|Версайската мирна конференция]] през 1919 г. Той получава и белгийски Орден на Леополд.<ref>{{en икона|en}} LondonGazette, [http://www.london-gazette.co.uk/issues/31928/supplements/6175 бр. 31928, стр. 6175, 1 юни 1920], достъп от 4 август 2009</ref>
 
=== Версайска мирна конференция ===
Това назначение оказва влияние върху оформянето на бъдещите му възгледи, но не е успешно за кариерата му. Кейнс бил против налагането на твърде високи [[репарация|репарации]] на Германия с мотива, че това би наказало невинните германски граждани, би навредило на платежоспособността на Германия и сериозно би ограничило нейната възможност да купува стоки от други страни&nbsp;— и така би засегнало не само германската икономика, но и световната. За голямо съжаление на самия Кейнс консервативните сили в коалицията, която победила на общите избори във Великобритания през 1918, изтласкали представителите на министерството на финансите от официалните разговори. Тяхното място заели т.&nbsp;нар. „Небесни близнаци“&nbsp;— съдията Лорд Съмнър и банкерът Лорд Кънлиф (прозвището им произлиза от „астрономически“ високите военни репарации, които те наложили на Германия). Така че на Кейнс му се наложило да действа предимно зад кулисите.
 
Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания&nbsp;— [[Лойд Джордж]], от Франция&nbsp;— [[Жорж Клемансо|Клемансо]] и от Америка&nbsp;— [[Удроу Уилсън|президентът Уилсън]] <ref>{{en икона|en}} McDonough, Frank (1997). The Origins of the First and Second World Wars. Cambridge University Press. стр. 43–46. ISBN 1405106646</ref>. Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918 г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприел изискването за налагане на високи репарации. На парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за немските граждани доставки на продоволствие.
 
Клемансо също настоява за високи репарации, като исканията на французите дори надхвърлят тези на Великобритания. Президентът Уилсън първоначално поддържал една относително по-снизходителна позиция&nbsp;— той се опасявал, че твърде суровите условия могат да подбудят зараждането на екстремизъм и искал на Германия да бъде оставен достатъчно капитал, за да внася стоки от чужбина. За съжаление Лойд Джордж и Клемансо успяват да притиснат Уилсън да приеме налагането на изключително високи репарации. Към края на конференцията Кейнс предлага план, с който според него ще се помогне не само на Германия, но и на други обеднели централно-европейски сили, но и който като цяло ще бъде добър за цялата световна икономика. Този план се състоял в опрощаването на военните дългове, което да окаже положителен ефект върху международната търговия. Лойд Джордж се съгласява, че това може да е приемливо за британските избиратели, но Америка е против, защото по това време САЩ са основен кредитор и освен това Уилсън вече започва да смята, че по-суровите условия са полезни като предупреждение към бъдещи агресори. Така че въпреки всички усилия на Кейнс, в края на конференцията е сключен [[Версайски договор|Версайският договор]], който той не може да приема както от икономическа, така и от морална гледна точка и той подава оставка. <ref name= "Skidel20s" >
Ред 113:
През втората половина на 20-те години Кейнс пише ''„Трактат за парите“'' (1930), в който продължава да изследва въпросите, свързани с валутните курсове и златния стандарт. В този му труд за първи път се появява идеята за липсата на автоматичен баланс между бъдещите спестявания и инвестиции, при положение че при пълна заетост те са равни.
 
През 1925 г. сключва брак с руската балерина Лидия Лопухова <ref name="New York Times" /><ref name="ES">{{en икона|en}} {{цитат уеб
|уеб_адрес=http://www.thisislondon.co.uk/standard/article-23575559-details/Ten+things+you+didn't+know+about+Mr+Keynes/article.do
|заглавие=Ten things you didn't know about Keynes
Ред 119:
|издател=Evening Standard
|дата=21 октомври 2008}}
</ref>, с която са се запознали още през 1918 г. Обаятелна и весела, тя рязко се отличава от приятелите му от [[Блумсбъри (кръг)|Блумсбъри]], но двамата се разбират добре. Бракът им е щастлив, но бездетен.<ref>{{Ru икона|ru}} [http://www.nkj.ru/archive/articles/10216/ „Наука и жизнь“ 5, 2007]</ref>
 
В края на 20-те обаче настъпва [[Голямата депресия]]&nbsp;— която обхваща не само американската, но и световната икономика. Европейските страни също са обхванати от [[икономическа криза]], като дори в Европа тя започва по-рано. Ръководителите на правителствата и икономистите започват трескаво да търсят начини за излизане от кризата.
Ред 159:
{{Уикицитат|Джон Мейнард Кейнс}}
 
* {{En икона|en}} [http://www.gutenberg.org/author/John_Maynard_Keynes Произведения] в Проект Гутенберг
* {{En икона|en}} [http://socserv2.socsci.mcmaster.ca/~econ/ugcm/3ll3/keynes/peace.htm Джон Кейнс, ''Икономически последствия от мира''] (1919)
* {{En икона|en}} [http://csf.colorado.edu/pkt/pktauthors/Berglund.Per/Laissez/Laissez.htm Джон Кейнс, ''Краят на лесе-фер''] (1926)
* {{En икона|en}} [http://www.marxists.org/reference/subject/economics/keynes/general-theory/ Джон Кейнс, ''Обща теория на заетостта, лихвата и парите''] (1936)
* {{En икона|en}} [http://cepa.newschool.edu/het/essays/keynes/keynesrev.htm Кейнсианската революция]
* {{En икона|en}} [[Ричард Поснър]], ''[http://www.tnr.com/article/how-i-became-keynesian Как станах Кейнсианец]'', The New Republic, 23 септември 2009
 
{{превод от 2|en|John Maynard Keynes|ru|Кейнс, Джон Мейнард|359598053|25741390}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Мейнард_Кейнс“.