Ибн Юнус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 23:
 
== Биография ==
Данните за ранния живот и образованието на ибн Юнус са оскъдни. Известно е, че е роден между 950 и 952 година във [[Фустат]] — първата столица на Египет под арабско владичество. От името му личи, че неговият прадядо се е казвал Юнус, дядо му — Ахмад, а баща му — Абд ал-Рахман. Бащата е виден историк, биограф и изследовател на [[хадис]]а. Автор е на два тома история на Египет и е смятан за един от най-видните ранни историци на страната и първият известен автор на биографичен сборник за известни [[египтяни]].<ref name="mcs">{{en икона|en}} [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Yunus.html Abu'l-Hasan Ali ibn Abd al-Rahman ibn Yunus], MacTutor History of Mathematics archive</ref>
 
Ибн Юнус е бил ученик на [[Абул Уафа|Абу ал-Уафа]].<ref name="vm">{{ru икона|ru}} Выдающиеся математики, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987</ref> В младежките години на Ибн Юнус властта в Египет се поема от династията на [[Фатимиди]]те и е основана новата столица [[Кайро]]. Ибн Юнус се мести да живее в Кайро и се оказва тясно свързан с и двама халифи — халиф ал-Азиз и сина му халиф ал-Хаким, които подкрепят в продължение на 26 години научната му работа в областта на астрономията.
 
== Трудове ==
Ред 34:
 
=== В астрономията ===
Най-известният труд на ибн Юнус, написан около 1000 година и посветен на благодетеля му халиф ал-Хаким, е наръчник с астрономически таблици с изключително точни за времето си изчисления от направени наблюдения. В него ибн Юнус описва 40 [[Съединение (астрономия)|съединения на планети]] и 30 [[лунно затъмнение|лунни затъмнения]], данните за които са потвърдени от съвременната наука. Оригиналът на този труд обаче не е изцяло съхранен — части от него се намират в Лайден, Оксфорд, Париж, Ескориал, Берлин и Кайро.<ref>{{en икона|en}} [http://books.google.bg/books?id=xd5VonTOppMC&lpg=PP1&pg=PA428 E. J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913-1936], том 2, стр. 428</ref> През 19 век [[Саймън Нюкъм]] открива, че наблюденията на ибн Юнус за затъмненията и планетните съединения са толкова точни, че ги използва в своята теория за движението на [[Луна]]та при определяне на секулярното й ускорение<!-- secular acceleration -->.
 
В продължение на много години ибн Юнус съставя и над 10 хиляди записа за различни положения на [[Слънце]]то, използвайки внушителна [[астролабия]] с диаметър около 1,4 метра.<ref name="mcs" />