Николай Павлович: Разлика между версии

Роден е на 9 декември 1835 година в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]] и брат на лекаря [[Димитър Павлович]].<ref name="Съединение">{{bg икона|bg}} [http://www.bulgarianhistory.org/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD/ Българска история/Николай Павлович – авторът на “Съединението”]</ref>

Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. По-късно, през [[1858]] г., завършва Академията за изобразителни изкуства в [[Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.<ref name="Стефанов">{{bg икона|bg}} Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович — Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48-52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа.<ref name="Съединение"/>