{{xx икона}} → {{икона|xx}}
м (Добавяне на Категория:Родени в Пловдив, ползвайки HotCat) |
({{xx икона}} → {{икона|xx}}) |
||
|
От 1972 до 1973 година специализира в „Международен център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM)“ в [[Рим]], [[Италия]]. От 1969 година е член на [[Съюза на архитектите в България]].
[[File:St Dimitar.JPG|thumb|250px|Храм „Свети Димитър“ Търновград]]
През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при [[БАН]] – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в [[Москва]]. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на [[Велико Търново]].<ref name=„Крумова“>{{
От 1989 година е директор на Национален музей на архитектурата – Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Св. Димитър Солунски“]] - Кв. Асенов и [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. Четиридесет мъченици“]] в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. [[Арбанаси]], „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. [[Свищов]], Тракийски култов комплекс, край с. [[Свещари]], Голяма Базилика в [[Плиска]], Кръгла (Златна) църква – [[Велики Преслав|Преслав]], обекти в [[Царевец]], Борис Деневата къща, Къща с маймунката, [[Беленски мост|Мост на Кольо Фичето]] в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.<ref name=„Алексиев“>{{
Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от [[Античност]]та, [[Средновековие]]то и [[Българско Възраждане|Българското възраждане]]. Носител е на [[орден „Кирил и Методий“]] I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност.<ref name=„Оборище“>{{
През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.<ref>Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.</ref>
Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (Троновград, както обичаше да го нарича) и е погребан в Копривщица.
<br />{{цитат|''' Трудно се пише за Тео в минало време. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили. ''' <ref>{{
== Библиография ==
| |||