Културна революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Икона ru → Шаблон:Ru икона
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 40:
 
=== Борба за лидерство в ръководството на партията ===
Към средата на [[1960-те|60-те години на 20-ти век]] в партията се сформира недоволство от политиката на Мао Цзедун. Това недоволство се основава на всеобщото разочарование от провала на политиката на големия скок. Разбирайки, че може да не удържи властта, Мао започва масов терор. След издигането на лозунга на Мао „[[Огън по щаба]]“, в страната започва безпощадна критика срещу Лиу Шаоци, Пън Чжен (секретар на градския комитет на партията в Пекин), Лу Дингжи (министър на пропагандата<ref> {{Ru икона|ru}} [http://www.epochtimes.ru/content/view/3751/34/ Власть любой ценой: Реальная история китайца Цзян Цзэминя. Глава 8]</ref>), Ян Шанкун, Ло Жуйцин и Дън Сяопин. Предявените към тях обвинения се състоят основно в това че са „десни уклонисти, ревизионисти и агенти на капитализма“.
 
В началото на културната революция започва кампания на „[[самокритика]]“: всички са длъжни в писмена форма да се покаят за своите [[грешка|грешки]] и [[грях|грехове]] пред партията. Опозицията е подложена на многочислени унижения и издевателства, в които влизат не само демагогските разпити, но и „стихийни демонстрации“ пред домовете им. Децата на някои ръководители, които са изпаднали в немилост са подигравани и бити в училище. Някои са хвърлени в затвор, като например Лиу Шаоци, който умира в затвора в началото на [[1969]] г.
Ред 48:
== Етапи ==
=== Първи етап ===
За първи етап може да се счита периода от май 1966 година до април 1969 г. Самият [[Мао Дзъдун]] счита, че Културната революция започва с публикуването на статията на [[Яо Уенюан]] от 10 ноември 1965 г.<ref>{{Ru икона|ru}} [http://library.maoism.ru/albanian_military.htm Мао Дзъдун. Беседа с албанска военна делегация (1 май 1967 г.)]</ref> На [[8 август]] [[1966]] г. 11-ят пленум на ЦК на КПК приема „Постановление за велика пролетарска културна революция“<ref>MacFarquhar and Schoenhals 2006. pp. 39–40</ref>:
{| class="wikitable"
|-
| bgcolor="#eee" |
{{Цитат|Въпреки, че буржоазията е повалена, тя, въпреки всичко, се опитва с помощта на експлоататорската стара идеология, старата култура, старите нрави и старите обичаи да разложи масите, да завоюва сърцата на хората, усилено се стреми към своята цел — осъществяване на реставрация. В противовес на буржоазията, пролетариатът е длъжен да отговаря на всеки неин призив в областта на идеологията със съкрушителен удар и с помощта на пролетарската нова идеология, новата култура, новите нрави и новите обичаи, да изменя духовния облик на цялото общество. Сега ние поставяме пред себе си за цел да разгромим тези органи, които вървят по капиталистическия път, да разкритикуваме реакционните буржоазни „авторитети“ в науката, да разкритикуваме идеологията на буржоазията и всички други експлоататорски класи, да променим образованието, да преобразим литературата и изкуството, да заменим всички области, несъответстващи на икономическата база на социализма, с такива, които способстват за укрепването и развитието на социалистическия строй.|Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция <ref> {{Ru икона|ru}} [http://library.maoism.ru/kpk8aug.htm|title Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция]</ref>}}
|}
[[Файл:Huayangpalace layers 2007 09.jpg|мини|вляво|Остатъци от културната революция, думите на Бяо, възхваляващи цитатите на Мао]]
Ред 79:
Конгресът затвърдява ролята на маоизма в рамките на партията, повторно въвежда Мао Цзедун като официален водещ на идеологията на партията в партийния устав и официално определя Лин като наследник на Мао. Последният възстановява функцията на някои официални институции и лица, които са преустановени между 1966-1968 г.
 
Периодът е известен с така наречените „Кадрови училища от 7 май“ - първите такива училища се появяват към края на [[1968]] г. Името си получават от директива на Мао Дзъдун от 7 май [[1966]] г., в която предлага създаването на училища, в които бюрократични кадри и [[интелигенция|интелектуалци]] да извършват полезен физически труд и да провеждат идеологическо преобучение.<ref> {{En икона|en}} [http://chineseposters.net/themes/seven-may-cadre-schools.php Seven May Cadre Schools (1968)]</ref> За висшите чиновници са построено 106 училища в 18 провинции, в които са изпратени близо 100 хиляди чиновници, включително [[Дън Сяопин]], както и 30 хиляди членове на семействата им. За чиновниците с по-нисъг ранг има хиляди кадрови училища, в които се обучават неизвестно брой чиновници. Например, към 10 януари [[1969]] г. в провинция [[Гуандун]] са построени почти 300 училища, където са изпратени повече от сто хиляди души.
 
През този етап добива популярност кампанията „Нагоре към планините, надолу към селата“ (上山下乡, shangshan xiaxiang) — за развиване на селските райони на Китай. Тази програма за преместване и установяване на голям брой ученици от горните класове, студенти, работници и военни от градовете в селските и крайграничните райони, за първи път е приложена в ограничен мащаб преди „Големия скок“, подновена в началото на 1960-те години и ускорена към края на десетилетието. За разлика обаче от периода 1956-1966 г., когато кампанията изпраща в провинцията близо 1,2 милиона младежи от градовете, в периода 1968-1975 г. в нея са въвлечени не по-малко от 12 милиона души, което съответства приблизително на 10% от градското население на Китай от [[1970-те|70-те години на 20-ти век]]<ref> {{En икона|en}} [http://chineseposters.net/themes/up-to-the-mountains.php Up to the mountains, down to the villages (1968)]</ref>.
 
През [[1970]]-[[1971|71]] година се води сериозна борба, която води до включването в критиката на идеята за кадровите училища на самите кадри. В хода на полемиката с „крайнолевите“ ([[Лин Бяо]], привържениците му в армията, както и част от бившите [[дзаофан]]и председателят на [[Държавен съвет на Китай|Държавния съвет на КНР]] [[Джоу Енлай]] и неговите поддръжници подчертават централните икономически приоритети, включително необходимостта от придържане към централното планиране, следване на процедурите на отчитане на разходите и въвеждане на рационалност. Привържениците на Чжоу Енлай критикуват ултралявата децентрализация и защитават държавното планиране и регулиране.