Стафаж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Crazy kaio (беседа | приноси) м →В живописта: Добавяне на препратка към "Барокова живопис". |
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
||
Ред 3:
[[Картинка:Boullée - Projet d'Opéra - élévation.jpg|дясно|мини|300п|Проект на [[Пале Гарние|Парижката опера]] от Етиен-Луис Буле (1781)]]
'''Стафажът''' ''(Staffage)'' представлява в най-общия случай добавяне на декоративни аксесоари с второстепенно значение към [[живопис]]на творба или [[Архитектура|архитектурен]] [[чертеж]].<ref name="Ант">{{икона|ru
В архитектурната [[графика (изобразително изкуство)|графика]] съществува практика да се допълват чертежите на [[фасади]]те с елементи на архитектурно-пространствената среда, които отразяват нейните характер и особености и помагат да се определи мащаба на обекта и неговото предназначение. Те допълват най-често чертежите и [[перспектива]]та на фасадата и са два вида – [[Антураж (архитектура)|антураж]] и стафаж.<ref name="Ант"/>
Ред 13:
Стафажът е прийом, при който към архитектурния чертеж се добавят хора, животни или коли. Чрез тези фигури по-ясно се възприемат съразмерността, пропорционалността и модулността на дадена сграда, както и средата, в която тя ще бъде изградена.<ref name="Ант"/>
Като графични средства се използват линии, щрихи или петна, в зависимост от избора на архитекта. За да се получи подходящ стафаж, много важен е [[прототип]]ът на изображенията, който подлежи на по-нататъшна художествена трансформация. По принцип в началото се прави скица от натура, която след това се стилизира, като много важно е да се спази мярката на детайлизиране. Ако малко по мащаб изображение е натоварено с много детайли, то излишно отклонява вниманието от главния обект. Грамотното рисуване на стафажи на хора изисква добро познаване на човешките пропорции и геометричната им изява. Обикновено за основа се приема изправен [[правоъгълник]] с пропорции 2:8, в който се вмества човешката фигура. Целта е да се предаде строга съразмерност и хармонична пластичност на изображението, съответстващи на общия графичен замисъл. Статичността или динамичността на фигурите трябва да отговаря на архитектурната идея и да създава усещане за покой или движение. Хората могат да бъдат спокойни и отпуснати или с развети дрехи и напрегнати пози. Всички елементи от чертежа трябва да бъдат органически единни, изпълнени с общ графичен маниер и заедно с основната сграда да представляват завършена композиция.<ref name="Студ">{{
=== Графични средства ===
Ред 29:
== В живописта ==
[[Картинка:Levitan Sokolniki Autumn 1879.jpg|дясно|мини|250п|[[Исак Левитан]] - „Есенен ден в Соколники“. Женската фигура е допълнена от Николай Чехов]]
В [[живопис]]та стафаж обикновено се ползва при пейзажите. Специално се допълват хора или животни, които от една страна оживяват пейзажа, а от друга помагат да се илюстрират пропорциите и пространствената дълбочина. Използва се обикновено от [[ландшафт]]ните художници през [[16 век|16-ти]] и [[17 век|17-ти]] век, които често включват [[Религия|религиозни]] и [[Митология|митологични]] сцени в своите произведения. Вмъкнатите като аксесоари сцени от античната митология подчертават героичния характер на пейзажа.<ref name="Oxford"/><ref name="Free">{{
Фигурите се разполагат на стратегически места, често държат пръчка, [[копие]] или [[пистолет]], понякога придружени от [[куче]] или друго животно. В някои случаи човекът дори сочи към центъра на картината.<ref name="Robert">{{икона|en
През 17 век, особено в [[Холандия]], при Малките холандци, съществуват специалисти за допълване със стафаж, след като картината вече е готова.<ref name="Free"/><ref name="Robert"/> В известната картина на [[Иван Шишкин]] „Утро в борова гора“, мечката и меченцата са допълнени от [[Константин Савицки]] и двамата художници заедно подписват творбата си. Друг пример е женската фигура в картината на [[Исак Левитан]] „Есенен ден в Соколники“, допълнена от [[Николай Чехов]], брат на известния писател.<ref name="Худ"/>
|