Изолационизъм: Разлика между версии

* Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни.<ref>{{En икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>

* Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича ''изолационизъм''. <ref>{{En икона|en}} Bear F. Braumoeller. ''The Myth of American Isolationism''. [http://www.wcfia.harvard.edu/sites/default/files/579__MythOfUSIsol.pdf стр.10]</ref>

След експедициите на [[Джън Хъ]] през 14 век, външната политика на династията [[Мин]] в [[Китай]] става все по-изолационистка. Император [[Хун Ву]] е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия&nbsp;— през 1371 г.<ref>{{En икона|en}} Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0520204085</ref> Династията [[Цин (17-20 век)|Цин]], която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.

От 1641 до 1853 г., [[шогунат]]ът [[Токугава]] налага политика, наречена ''кайкин''. Тя забранява контактите с почти всички други държави. Все пак, идеята Япония да бъде напълно затворена, не се осъществява — всъщност, държавата поддържа ограничени търговски и дипломатически връзки с [[Китай]], [[Корея]], островите [[Рюкю]] и [[Нидерландия]].<ref>{{En икона|en}} Ronald P. Toby, ''State and Diplomacy in Early Modern Japan: Asia in the Development of the Tokugawa Bakufu'', Stanford, Calif.: Stanford University Press, (1984) 1991.</ref>

Културата на Япония се развива с ограничено влияние от останалия свят и има един от най-дългите периоди на мир в историята. По време на този период, страната, в Япония са изградени процъфтяващи градове и замъци и се увеличават потреблението на продукти от селското стопанство и вътрешната търговия,<ref>{{En икона|en}} Thomas C. Smith, ''The Agrarian Origins of Modern Japan'', Stanford Studies in the Civilizations of Eastern Asia, Stanford, Calif., 1959,: Stanford University Press.</ref> наемния труд, увеличава се грамотността и книгопечатането,<ref>{{En икона|en}} Mary Elizabeth Berry, ''Japan in Print: Information and Nation in the Early Modern Period'', Berkeley: University of California Press, 2006.</ref> поставящи основата за последваща модернизация, докато в същото време шогунатът запада.<ref>{{En икона|en}} Albert Craig, ''Chōshū in the Meiji Restoration'', Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1961; Marius B. Jansen, ''Sakamoto Ryōma and the Meiji Restoration'', Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1961.</ref>

Изолационизмът е често повтаряща се тема в политиката на САЩ, която намира място в [[Прощална реч на Джордж Вашингтон|прощалната реч на Джордж Вашингтон]] - първия президент на страната, и в доктрината Монро от началото на 19 век. Терминът често се използва и за политическата атмосфера в САЩ през 30-те години на 20 век. Провалът на интернационализма на президента [[Удроу Уилсън]] (виж [[Четиринадесетте точки на Уилсън]]), либералната опозиция на войната като инструмент на политиката, както и суровия ефект от [[Голямата депресия]], са сред причините за нежеланието на американците да се замесват с нарастването на [[фашизъм|фашизма]] в [[Европа]].<ref> {{En икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>