Световна банка: Разлика между версии

'''Световната банка''' ('''СБ''') ({{lang-en|World Bank}}) е [[международна финансова организация]], която осигурява [[Ливъридж|подпомагащи заеми]] <ref>{{en икона|en}} "[http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/0,,pagePK:50004410~piPK:36602~theSitePK:29708,00.html About Us]". [http://www.worldbank.org/ World Bank]. 2008-10-14. Линк от 2008-11-09</ref> на [[развиващи се страни|развиващите се страни]] за [[инфраструктура|капиталови програми]]. Световната банка е изложила като своя цел намаляването на [[бедност]]та. По [[закон]] всички нейни решения трябва да бъдат ръководени от ангажимента за спомагане на [[преки чужди инвестиции|чуждите инвестиции]], [[международната търговия]] и подпомагане на [[капитал]]овото инвестиране. <ref>{{en икона|en}} "[http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTABOUTUS/0,,contentMDK:20049563~pagePK:43912~menuPK:58863~piPK:36602,00.html#I1 About Us]". [http://www.worldbank.org/ World Bank]. 2010-09-03. Линк от 2010-09-03.</ref> Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави-членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] Съвет на директорите. Държавите-членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка.

Световната банка е една от петте институции, създадени на [[Бретънудска конференция|Бретънудската конференция]] през 1944 (конкретно на 27 декември 1945). [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]], свързана с нея институция, е втората. Делегати от много страни присъстват на Бретън-Уудската конференция, като най-влиятелно присъствие имат [[САЩ]] и [[Великобритания]], които доминират в преговорите.<ref>{{en икона|en}} Goldman, Michael. ''Imperial Nature: The World Bank and Struggles for Social Justice in the Age of Globalization''. New York: Yale University Press, 2005 стр. 52–54</ref>

[[Международната банка за възстановяване и развитие]] (МБВР) е собственост на 186 държави-членки, докато [[Международната асоциация за развитие]] има 168 членове <ref>{{en икона|en}} "[http://go.worldbank.org/Y33OQYNE90 Members]". The World Bank Group. Линк от 6 февруари 2008</ref>. Държавите-членки са акционерите, които имат силата да взимат решения. За да стане член на МБВР, според учредителният договор, една страна трябва първо да се присъедини към Международния валутен фонд и само членове на МБВР имат възможност да участват в другите институции на банката (МАР, МФК и АМИГ).<ref>{{cite web|url=http://go.worldbank.org/PTLVNJ9DB0 |title=Member countries |accessdate=2008-02-06 |publisher=The World Bank Group}}</ref>

През 2010 силата на глас в СБ е ревизирана като за повишаване гласа на силно развиващи се страни, особено Китай. Страни с най-голяма сила на глас са [[САЩ]] (15.85%), [[Япония]] (6.84%), [[Китай]] (4.42%), [[Германия]] (4.00%), [[Великобритания]] (3.75%) и [[Франция]] (3.75%). Под промените, известни като „Реформа на гласуване — Фаза 3“, други страни, които получават значително по-голяма сила включват [[Бразилия]], [[Индия]], [[Южна Корея]] и [[Мексико]]. За повечето развиващи се страни, обаче силата на глас е понижена, а тази на [[Русия]] остава без промяна.<ref>{{икона|en икона}} http://siteresources.worldbank.org/NEWS/Resources/IBRD2010VotingPowerRealignmentFINAL.pdf</ref><ref>{{икона|en икона}} [http://www.rthk.org.hk/rthk/news/englishnews/news.htm?main&20100426&56&663699 China given more influence in World Bank], RTHK, 26 април 2010</ref>

Една от най-силните критики към Световната банка е заради начина, по който тя е управлявана. Докато Банката представя 186 страни, то тя в действителност е ръководена от малка група нейни членове на икономически силни и с власт страни. Тези страни избират ръководството и старшия мениджмънт на Световната банка и по този начин техните интереси я доминират.<ref>{{en икона|en}} Woods, Ngaire. ''The Globalizers: The IMF, the World Bank, and Their Borrowers''. Ithica and London: Cornell University Press, 2006, стр.190</ref>

През 1990-те, Световната банка и МВФ изковават [[Вашингтонски консенсус|Вашингтонския консенсус]], политики, които включват [[дерегулация]] и либерализация на пазарите, [[приватизация]] и [[реформа на военната служба в развиващите се страни|редуциране на отбрана и военни сили]]. Макар, че Вашингтонския консенсус е постигнат като политика, която най-добре ще предложи развитие, той е критикуван за игнориране на труда и работните места, и как реформите като приватизация са проведени. Според мнозина Вашингтонския консенсус е наблегнал твърде много на растежа на БВП, и не достатъчно на постоянството в растежа или дали този растеж е в крайна сметка по-добър за стандартите на живот.<ref>{{en икона|en}} Stiglitz, Joseph E. ''Making Globalization Work''. New York and London: W.W. Norton & Company, 2006, стр. 17</ref>

Някои анализатори показват, че Световната банка увеличава бедността и е била във вреда за [[околна среда|околната среда]], [[здравна система|здравните системи на държави]] и [[културно разнообразие|културното разнообразие]].<ref>{{цитат уеб |заглавие=Criticism of World Trade Organization, World Bank and International Monetary Fund — редакторска статия |издател=[[Икономист]] (оригинал), по-късно препубликувана в [http://www.bnet.com/?tag=header;logo BNET Business Network] |дата=2000-09 |уеб_адрес=http://findarticles.com/p/articles/mi_m2465/is_6_30/ai_65653637 |достъп_дата=2007-10-07|език=английски|архив_уеб_адрес=http://archive.is/i5d4|архив_дата=2012-07-09}}</ref> Някои критици твърдят, също така, че Световната банка непрестанно поддържа свой [[неолиберален]] дневен ред, налагайки политики на развиващите се страни, които са били вредни, деструктивни и насочени срещу развитието.<ref>{{икона|en икона}} Uvin, P. (2002) On High Moral Ground: The Incorporation of Human Rights by the Development Enterprise. В: PRAXIS The Fletcher Journal of Development Studies, том XVII стр. 1-11. Medford MA: Tufts University. онлайн: http://fletcher.tufts.edu/praxis/archives/xvii/Uvin.pdf</ref><ref>{{икона|en икона}} Hertz, N. (2004) ''I.O.U.: The Debt Threat and Why We Must Defuse It''. London: Harper Perennial.</ref>