Световни рекорди на „Гинес“: Разлика между версии

На [[4 май]] [[1951]] г., [[Хю Бивър|сър Хю Бивър]], заемащ поста управител на [[Гинес (пивоварна)|пивоварната Гинес]], е на ловджийско събиране на пристанището Уексфорд на река Слейни във графство [[Уексфорд (графство)|Уексфорд]], [[Ирландия]]. Въвлечен е в спор: коя е най-бързата дивечова птица в Европа, [[Pluvialis apricaria|Златистата булка]] или [[яребица]]та. Същата вечер в Касълбридж Хаус той разбира, че не е възможно да се разбере отговора на спора само чрез изследване на справочната литература.<ref>{{en икона|en}} http://freespace.virgin.net/james.robertson/history2.htm</ref>

Идеята му става реалност, когато един служител на пивоварната, Кристофър Чатауей, препоръчва на Бивър двама братя – свои приятели, които имат детективска агенция в Лондон. Бивър ги наема да създадат първия сборник, който по-късно се превръща в '''Книгата за рекорди на Гинес'''. Първият вариант е отпечатан през август 1954 г. във 1000 копия, които биват раздадени.<ref>{{en икона|en}} http://spyhunter007.com/spy_guinness_book_history.htm</ref>

Повечето от рекордите са точни, но въпреки твърдението на собствениците, че всеки рекорд е '''„проверен отвъд всякакво съмнение“''' , има хора които смятат че някои от рекордите не са точни.<ref>{{en икона|en}}http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/aboutus.asp</ref>

Няколко световни рекорда са били премахнати поради такива съображения. Публикувайки някакъв рекорд, книгата окуражава той да бъде подобрен. Например публикацията за '''най-тежка котка''' подтиква много собственици на животни да хранят прекалено питомниците си, само и само да подобрят рекорда. Също пример за такъв рекорд е рекорда за '''свободно гмуркане'''. Поради опасността за участниците, този рекорд не бива публикуван. През 1991 отпадат рекордите по надяждане и надпиване от съображения за здравето на участниците, както и от последващи съдебни искове.<ref>{{en икона|en}}[http://www.beerrecord.com/ Световен рекорд по скоростно пиене на бира].</ref>