Наследяване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Икона en → Шаблон:En икона
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 10:
Наследяването играе важна роля в човешкото общество и правилата му са различни в различни общности и могат да се променят с времето. Възможно е наследяване както по бащина, така и по майчина линия, предаване на наследството на едно дете или разделянето му по равно между всички деца. В много култури синовете са по-облагодетелствани от дъщерите - например в ислямската наследствена юриспруденция мъжете наследяват два пъти повече от жените. Принципът на първородство, известен като ''примогенитура'' дава правото на наследяване на цялото имущество от първото дете, като исторически се е отдавало предпочитание на децата от мъжки пол и е приложим за имоти (земи), титли и постове, най-вече при [[монархия|монархиите]].
 
Различните правила за наследяване оказват голямо влияние върху обществото в различни области. Ролите на мъжа и жената силно зависят от законите и традициите на наследяване. Първородството, когато имуществото наследява само първото дете, допринася за запазването на натрупаното богатство и спомага за запазването на елита, защото социалното положение е по-здраво закрепено. От друга страна, разделянето на наследството по равно между децата създава повече възможности на отделните индивиди да постигнат личен успех. В „Демокрацията в Америка“ [[Алексис дьо Токвил]] твърди, че отмяната на законите на първородството при наследяване в гражданското право водят до по-бързо разделяне на земята и мотивират хората да търсят развитие извън семейството, за да подобрят стандарта си на живот, с което ускоряват загиването на [[аристокрация]]та и прехода към [[демокрация]]. <ref>{{En икона|en}} {{cite book | last = de Tocqueville | first = Alexis| title = ''Democracy in America'' |year = 1835 | chapter = 3-The Social Condition of the Anglo-Americans| ref = }}</ref>
 
Първородството по бащина линия е наложилият се принцип на наследяване при монарсите или главите на благороднически семейства. Така наследството може да се проследи само по мъжка линия, а жените са напълно изключени. Този принцип е залегнал и в [[Салически закон|Салическия закон]]. Към него се придържат династиите във Франция, Белгия, Дания, Швеция и балканските монархии от края на 19 век Албания, България, Черна гора, Румъния и Сърбия. През 18 век в Испания и Португалия се водят граждански войни между наследниците на престола по женска линия и тези по Салическия закон.