Международен валутен фонд: Разлика между версии

Създадена е през [[юли]] [[1944]] г. в [[град]] [[Бретън Уудс]], [[Ню Хемпшир]], [[Съединени американски щати|САЩ]], като резултат от международна конференция с участието на 45 държави,<ref>{{en икона|en}} [http://www.imf.org/external/np/exr/facts/glance.htm Факти за МВФ]</ref> чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се създава чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Общата сума на вноските и относителния дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в [[специални права на тираж]] (СПТ) <ref>През [[1969]] г. МВФ създава [[специални права на тираж]] (СПТ)</ref>, а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да бъдат източник на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна държавите, на които се помага, се задължават да изпълнят някакви ангажименти, да проведат [[реформа|реформи]] като например [[приватизация]] на правителствени предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с който държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.

През 2008 г., изправен пред [[дефицит]] на приходите, изпълнителният борд на МВФ взема решение да продаде част от [[злато|златните]] резерви на фонда. На [[27 април]] [[2008]] г. главният директор [[Доминик Строс-Кан]] приема решението на борда от 7 април същата година за нова правна рамка за фонда, съставена така, че да затвори в следващите няколко години зеещата дупка от $400 милиона в бюджета. Предложението включва драстични орязвания на излишни разходи в размер на $100 милиона до 2011 г., което ще доведе до над 380 уволнени служители.<ref>{{en икона|en}} [http://www.imf.org/external/np/sec/pr/2008/pr0874.htm Главният директор на МВФ Строс-Кан аплодира решението на изпълнителния борд за нова правна рама относно приходите и разходите], посетен 30 май 2010 г.</ref>

По време на срещата на [[Г-20]] в [[Лондон]] през 2009 г. се решава МВФ ще се нуждае от допълнителни финансови средства, за да удовлетвори нуждите на своите държави-членки през продължаващата глобална финансова криза. Като част от това решение лидерите на Г-20 тържествено обещават да увеличат допълнително отпуснатите средства десетократно на $500 милиарда и да отпуснат на страните-членки още $250 милиарда чрез [[Специални права на тираж]] (СПТ).<ref>{{икона|en икона}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/7979483.stm Лидерите на Г-20 сключват сделка за £681 милиарда], BBC News, посетен 2 април 2010 г.</ref><ref>{{икона|en икона}} [http://www.guardian.co.uk/world/2009/apr/03/g20-gordon-brown-global-economy Г-20:Сделка за масивна финансова помощ за глобалната икономика], Лондонски Гардиън, посетен 30 май 2010 г.</ref>

От август 2010 г. [[Румъния]] ($13.9 милиарда), [[Украйна]] ($12.66 милиарда) и [[Унгария]] ($11,7 милиарда) са страните, заели най-големи суми от МВФ.<ref>{{en икона|en}} [http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/77685/ Украйна е вече втора по дълг към МВФ], посетен 10 август 2010 г.</ref>