Разлика между версии на „Уикипедия:Цитиране на източници“

форматиране: 10x дв. интервал, 7x нов ред, 2x кавички (ползвайки Advisor.js)
м (Защитена „Уикипедия:Цитиране на източници“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребител...)
(форматиране: 10x дв. интервал, 7x нов ред, 2x кавички (ползвайки Advisor.js))
{{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:ЦИ]], [[У:ПИ]]}}
<div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div>
Един от основополагащите принципи на Уикипедия и изискване към енциклопедичното и&#768; съдържание е [[Уикипедия:Възможност за проверка|възможността за проверка]] на поднесената информация. В идеалния случай всяка статия трябва да посочва всички източници, използвани при написването и&#768;, и тези източници да са [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]], публично достъпни и намирането им да е напълно възможно по предоставените в статията данни.
 
За да цитира човек източниците, използвани при написването на даден материал, не е необходимо да познава официалните формати за библиографско цитиране, нито всички тайни на [[Уикипедия:Форматиране на текст|форматирането]] с уикикод. В това чисто техническо отношение по-неопитните уикипедианци могат да разчитат на помощ от по-опитните. Но това, което е необходимо и зависи само и единствено от редактора, който добавя материал към статията, е:
== Кога се цитират източниците? ==
=== Когато добавяте съдържание ===
 
Ако добавяте информация към някоя статия, особено ако е спорна или е вероятно някой да възрази срещу нея, трябва да представите източник. Ако не знаете как да оформите цитата, други ще го направят. Просто осигурете колкото информация можете.
 
Изобщо, дори и ако пишете по памет, трябва да '''търсите активно достоверни източници, които да цитирате.''' Ако пишете използвайки своите собствени знания, би трябвало да знаете достатъчно, за да посочите добри източници, с които читателят може да се консултира по дадения въпрос - няма да сте винаги под ръка да отговаряте на въпроси. Основната идея е '''да помогнете на читателя''' и другите редактори.
 
Нуждата от цитати е особено важна, когато се пише за мнения по даден въпрос. Избягвайте паразитни изрази ([[:en:Wikipedia:Avoid weasel words]]) от рода на "Някои„Някои хора смятат, че..." Вместо това, направете възможно да се провери това, което пишете ([[:en:Wikipedia:Verifiability]]): намерете определен човек или група, които са на това мнение, споменете имената им и се позовете на достоверна публикация, в която те изразяват това мнение. Запомнете, че Уикипедия не е място на което да изразявате своите виждания, нито да публикувате [[Уикипедия:Без оригинални изследвания|оригинални изследвания]].
 
Тъй като това е българската Уикипедия, трябва да бъдат давани източници на български език винаги щом е възможно, и те трябва да бъдат предпочитани пред тези от сходна величина, но на чужд език. Все пак, използвайте и чуждоезични източници когато това е уместно. Ако се цитира източник на чужд език, заедно с оригиналния цитат трябва да бъде даден и превод на български език.
 
Всеки източник (литературата) трябва да се посочва като бележка под линия към конкретни места в текста, а не общо в края на статията. При това дори един източник да се ползва на няколко места из текста, включването му може да стане сравнително лесно (вж. по-долу). От друга страна, ако източникът е много обширен (напр. статия от 10 или повече страници), по-добре е да се посочват конкретни страници или номера на раздели за всяко твърдение. И двете техники са [[Уикипедия:Възможност за проверка|необходими за проверка]] на твърденията.
 
=== Когато проверявате съдържание ===
 
Можете да '''добавяте източници към материал, който не сте написали''', ако откриете източник, който '''потвърждава''' този материал. Добавянето на източници към статия е чудесен начин да се допринася към Уикипедия. Преки цитати, използвани като начин за проверка/потвърждение на фактите, могат да бъдат осигурени (под форма, на която са се съгласили главните редактори на статията) за всяко твърдение.
 
=== Когато се оспорват факти ===
 
* Ако откриете очевидно погрешна информация, напр. в резултат на [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]], можете да я премахнете незабавно.
* Спорните твърдения могат да бъдат премахвани веднага и премествани на дискусионната страница за обсъждане. (Ако първоначално информацията е изглеждала очевидно погрешна, но след това е била върната, то явно промяната е спорна.)
* Когато редакцията е безобидна, но се съмнявате в нея и смятате, че е необходим цитат, можете да поставите {{[[Шаблон:източник|източник]]}} след съответния пасаж. Това трябва да се използва нарядко; в Уикипедия има множество статии с оскъдни източници, и вмъкването на твърде много места на {{[[Шаблон:източник|източник]]}} едва ли ще бъде полезно. Шаблонът {{[[Шаблон:източник|източник]]}} може да бъде използван, за да се означат цитиранията извън контекст и други злоупотреби с цитати. Тъй като той се поставя с цел да бъде поставен източник, трябва да бъде дадена възможност на посетителите на Уикипедия да идентифицират и цитират данни за книги или сайтове. Ето защо е добре да се посочва конкретно съмнителната част, особено при по-дълги изречения, което може да стане със заграждането му в параметър така: <code>Смядово се намира в България, на <nowiki>{{</nowiki>източник|100<nowiki>}}</nowiki> km от София</code>. По същата причина твърденията, за които се иска източник, не могат да бъдат изтривани преди изтичането на 14 дена от поставянето на шаблона.
 
Когато въобще липсват източници или се оспорва поредица от факти, поставянето на множество шаблони {{Ш|източник}} би направило текста неприятен за читателите на Уикипедия. В такива случаи следва да се използва {{ш2|без източници}}, като на беседата на статията могат да се обсъждат детайлите.
 
=== Когато не се оспорват факти ===
 
Мислете в перспектива: Опитвайте се да си представите дали хората могат да се усъмнят в това, което сте написали, или да поискат повече информация. Ако подкрепяте написаното в Уикипедия като посочвате ясен и надежден източник, това ще придаде устойчивост на Вашия принос.
 
=== Кажете откъде ''Вие'' сте го взели ===
 
Често срещана грешка е да използвате информация от междинен източник без да признавате това. Например, може би сте намерили информация на уеб-страница, която казва, че тя е от дадена книга. Освен ако самите Вие не погледнете в книгата за да проверите, че информацията е оттам, Вашето цитиране трябва да спомене и уеб-страницата. Цитирането Ви може '''само да споменава''' уеб-страницата, но можете и да добавите и допълнителна информация, ето така:
 
* <книга>, цитирана на <уеб-страница>
 
Все пак не трябва да цитирате '''само''' книгата, освен ако самите Вие не сте я погледнали. Ако сте проверили (в) книгата, вече не е необходимо да споменавате уеб-страницата, но можете все пак да я споменете ако съдържа информация, която би била полезна за читателите. Можете да го направите във форма, подобна на тази:
 
* <книга> (виж също <уеб-страница>)
За нуждите на цитирането на източници и въвеждането на пояснителни бележки под линия, са реализирани две различни техники: [[XML]]-етикети (достъпни в уики-софтуера благодарение на разширението [[:m:Extension:Cite|Cite]]) и локално създадени [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. Целта и в двата случая е да се създават двупосочни връзки между различни места в страницата - мястото в текста, което се нуждае от пояснение или цитиране, и мястото извън текста, където се появява това пояснение или цитиране.
 
Бележките могат да съдържат както обикновен текст, така и [[Уикипедия:Вътрешни препратки|вътрешни]] и [[Уикипедия:Външни препратки|външни препратки]], шаблоните за библиографски данни, посочени по-горе, други шаблони, например {{ш2|икона|en икона}}, {{ш2|imdb title}}, {{ш2|imdb name}} и т.н.
 
Общото между двете техники е, че визуално изглеждат еднакви и използват автоматична номерация. По тази причина, е непрепоръчително (макар и възможно) двете техники да се прилагат едновременно в рамките на една страница.
 
<blockquote style="background: white; border: 1px solid rgb(153, 153, 153); padding: 1em;">
Бин-сасара (bin-sasara, binsasara още наричана ита-сасара, ita-sasara<ref>[http://www.taiko.com/taiko_resource/history/glossary.html Taiko Glossary (речник на японски музикални термини)]</ref> или кокирико, kokiriko<ref name="knockonwood">[http://www.knockonwood.co.uk/details.asp/percussion/479/buy/kokiriko.htm Kokiriko or Binsasara]</ref>) e музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Инструментът е от японски произход.<ref name="knockonwood" /><ref>Словарь иностранных музыкальных терминов. Ленинград „Музыка“, 1987</ref>
<br /><br />
Източници:
| Тази грешка се получава, когато намерението е било в текста многократно да се използва един и същ източник (бележка), за която цел етикетът <tt>&lt;ref></tt> трябва да получи допълнителен идентификатор, състоящ се от латински букви и цифри.
 
В действителност, идентификаторът е бил поставен, но е било забравено да се напише (или е написано неточно) и '''името на параметъра, а именно <tt>name=</tt>'''. За да поправите грешката, просто добавете <tt>name=</tt> след етикета <tt>&lt;ref></tt> и преди идентификатора, и съхранете редакцията.
* ''[//bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=4632828&oldid=4469302 Пример с липсващо име на параметъра]''
* ''[//bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=4632857&oldid=4482724 Пример със сгрешено име на параметъра]''
 
|- valign="top"
| style="color:red; font-size:130%;" | '''Грешка при цитиране: Грешка в етикет''' <tt>&lt;ref></tt>: '''етикетите без име трябва да имат съдържание'''
| Тази грешка се получава, когато са поставени в текста етикетите <tt>&lt;ref></tt><tt>&lt;/ref></tt>, но между тях няма посочен текст на източника (бележката). Възможните решения са:
* или да се попълни текста на източника (бележката) между етикетите <tt>&lt;ref></tt> <tt>&lt;/ref></tt>,
* или, в случай, че тези етикети са попаднали в текста по невнимание, да се премахнат. (''[//bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=4632978&oldid=3666005 Пример с "упражнение„упражнение извън пясъчника"пясъчника“]'')
 
|- valign="top"
 
* Тъй като при тази техника пояснителните текстове се въвеждат не в рамките на текста, а извън него, групирането им на различни места извън текста е лесно и не се нуждае от допълнителни средства за реализация, а само от тези два шаблона.
 
 
; Пример за цитиране с шаблони „справка“ и „бележка“