Шандор Ференци: Разлика между версии

В своите работи той достига до вярата че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довелодовежда до скъсване на отношенията със [[Зигмунд Фройд]]. Той е бил президент на [[Международна психоаналитична асоциация|Международната Психоаналитична асоциация]] от 1918 до 1919 г. [http://www.ipa.org.uk/]

Преди това скъсване на отношенията той биле член на [[вътрешен кръг на психоанализата|вътрешния кръг на психоанализата]] и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те години, критикувайки Фройдовия "класически"„класически“ метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с [[Ото Ранк]] създалсъздава психотерапия "тук„тук и сега"сега“, която чрез личното влияние на Ранк довеладовежда американеца [[Карл Роджърс]] до концепцията за [[клиент-центрирана терапия]] {Крамер 1995}. Ференци намерилнамира някакво благоразположение в модернипо-ново временавреме сред последователите на [[Жак Лакан]]. Основният труд на Ференци е "Таласа„Таласа: теория за гениталността"гениталността“. Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на "Развитието„Развитието на психоанализата"психоанализата“. Интересува тесе от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.

Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя си. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици); то обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 г. Фройд с право може да каже, че той "направи„направи всички аналитици свои ученици"ученици“.

* ''Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998'', ред. Дж. Корсини. София: Наука и изкуство, 1998

* Ратнер Йозеф, ''Психоанализа: Класиците'', София: Кибеа, С 2005

* {{икона|en}}[http://home.earthlink.net/~hypolyte/ Институт Ференци] {{икона|en}}

* {{икона|en}}[http://www.ferenczisandor.hu/news/index.php?itemid=34 Биография] на сайта на обществото Шандор Ференци, Будапеща. {{икона|en}}

* {{икона|en}}[http://www.academyanalyticarts.org/vida2.htm'' На границата на психоаналитичното разбиране''], Академия за изучаване на психоаналитичните изкуства, статия написана от Джудит Вида. {{икона|en}}