Ергативно-абсолютивен строй: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
по-общо въведение |
|||
Ред 1:
'''Ергативност''', или '''ергативно-абсолютен строй''' е [[морфосинтактичен строй]], при който аргументът на непреходните глаголи получава същия [[Падеж (граматика)|падеж]] като по-''малко'' агентивния [[аргумент (език)|аргумент]] на преходните глаголи (т.е. този, върху когото се извършва действието). По-агентивният аргумент получава отделен падеж – ергатив (от [[древногръцки език|древногр.]] ἐργασία — "действие").
== Характеристики ==
Ред 6:
В [[Гренландски език|гренландския]] ергативът се използва, за да се означи подлога на преходните глаголи и притежателите на предметите.
Други езици, които използват ергатив са [[грузински език|грузински]], [[чеченски език|чеченски]] и други [[Кавказки езици|кавказки]] и [[Маянски езици|маянски]] езици, [[австралийски езици]], както и [[Баски език|баски]], [[бурушаски]], [[Ягнобски език|ягнобски]], [[хинди]] и [[урду]].
Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието '''''-k''''' след определителния член: ''hiztariak otsoa harrapatu du'' ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж.
| |||