Николай Ст. Палаузов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
без снимката на племенника |
||
Ред 5:
| категория = бизнесмен
| описание = български търговец
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Габрово]], [[България]]
Ред 16:
| известен-с =
| награди = }}
}}
'''Николай Стефанов (Степанович) Палаузов''' е изтъкнат [[търговец]], [[дарител]] за габровското училище, [[съратник]] на [[Васил Априлов]]. "Вторият", както го нарича д-р Петър Цончев, "основен камък на [[Априловска гимназия|габровското училище]]" е Николай Стефанов Палаузов.
== Житейски път ==
Роден е в [[Габрово]] през 1776 г. В юношеската си възраст, заедно със свои връстници,
От 1812 г. Николай Палаузов работи в бакалницата на грък в Одеса, при когото остава няколко години. Успял да спести малко средства, той си открива собствена бакалница.
▲В юношеската си възраст, заедно със свои връстници, взема участие в убийството на един турчин. За да не попадне в ръцете на властта, Николай Палаузов, забягва с един от своите другари в [[Добруджа]]. Оттам прехвърля Дунава и се установява овчар в [[Бесарабия]] при един Кишиневски мушиерин. Но овчарството не му било при сърце. Отказва се от него и заминава за [[Одеса]] - наскорооснован и многообещаващ град, първото руско присатнище на Черно море.
В Одеса се запознава със своя съотечественик [[Васил Априлов]], а от 1830 г. стават много близки приятели.
▲От 1812 г. Николай Палаузов работи в бакалницата на грък в Одеса, при когото остава няколко години. Успял да спести малко средства, той си открива собствена бакалница. Закрепнал материално, оженил се за една гъркиня, става одески гражданин и руски поданик. Там бащиното му име се променя на Степанович.
Когато Априлов му разкрива намерението си,
▲В Одеса се запознава със своя съотечественик [[Васил Априлов]], а от 1830 г. стават много близки приятели. "Като тих и положителен човек, богат по душа и с бистър природен ум, Н.Палаузов е подхождал твърде много на затворения характер на Априлова. И когато подирният след завръщането си от [[Цариград]] през пролетта на 1832 г. търси с кого да сподели мисли по реализиране възникналата у него идея да се открие в Габрово общо гражданско училище, Васил Априлов не е могъл да се спре на никого другиго, освен на Н.С.Палаузова."
От
▲Когато Априлов му разкрива намерението си, Н.Палаузов е бил в скромно материално положение, но приема безрезервно предложението на Априлов. Съгласява се да отделя по 2000 гроша годишно за построяване и издръжка на Габровското взаимно училище.
Николай Палаузов се явява и първият изпълнител
▲От месец юни 1832 до 1847 г. /годината, в която Априлов умира/, Палаузов е ценен съветнвик на своя млад, по-образован и по-даровит приятел. Всички писма, които са отправени до Габровската община по уредба на училището, до други общини и лица в България, с които Априлов е влизал в кореспонденция, са подписани и от Палаузов.
▲Николай Палаузов се явява и първият изпълнител на Априловата воля, изразена в неговото завещание. Дълбоко покрусен от тежката загуба на своя приятел, Николай Палаузов намерил сили в себе си да продължи това велико дело и да го доведе до успешни резултати.
На 01 юли 1853 г. си отива от този свят завинаги без да предполага, че школото, което двамата с Априлов съграждат ще се превърне в "люлка на новобългарското образование". С тяхна помощ се урежда и първата в България училищна и обществена библиотека (1840).
== Заслуги
* Грижи се за закупуване, превеждане и издаване на учебници за новобългарското училище и за подготовката на учители за него.
* Издържа български младежи, които учат в руски учебни заведения.
Line 60 ⟶ 57:
{{СОРТКАТ:Палаузов, Николай Стефанов}}
[[Категория:Български търговци]]
[[Категория:Български предприемачи]]▼
[[Категория:Българи в Руската империя]]▼
[[Категория:Меценати]]
[[Категория:Родени в Габрово]]
[[Категория:Починали в Одеса]]
▲[[Категория:Български предприемачи]]
▲[[Категория:Българи в Руската империя]]
| |||