Уикипедия

Мавзолей на Георги Димитров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
поправка на препр.; форматиране: 9x интервали, 7x тире, 3x дв. интервал, А|А, кавички, нов ред, прав.87 (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{Сграда
| име = Мавзолей на Георги Димитров
| картинка = 1969-08-Bulgarien Sofia Dimitroff-Mausoleum fec Monika Angela Arnold Berlin1.jpg
Ред 21:
| сайт =
}}
 
[[Image:Nuernberg Zeppelintribuene.jpg|мини|дясно|Изключително сходният с южната фасада на Мавзолея детайл от Националсоциалистическия партиен център, Нюрнберг]]
 
'''Мавзолеят на Георги Димитров''' е [[мавзолей]] в центъра на [[София]], построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител [[Георги Димитров]]. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София. ▼
 
Мавзолеят става център на [[тоталитарни култове|тоталитарния култ]] към Георги Димитров като ''"вожд„вожд и учител на българския народ"''народ“ и част от държавния церемониал в [[НРБНародна република България]] през периода 1949-1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.▼
▲'''Мавзолеят на Георги Димитров''' е [[мавзолей]] в центъра на [[София]], построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител [[Георги Димитров]]. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
 
Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]]. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС [[Евгени Бакърджиев|Евгений Бакърджиев]]. Първата детонация в присъствието на министър председателя [[Иван Костов]] и кмета на София [[Стефан Софиянски]] не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август когато най-сетне тя рухва. ▼
▲Мавзолеят става център на [[тоталитарни култове|тоталитарния култ]] към Георги Димитров като ''"вожд и учител на българския народ"'' и част от държавния церемониал в [[НРБ]] през периода 1949-1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.
 
▲Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]]. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС [[Евгени Бакърджиев|Евгений Бакърджиев]]. Първата детонация в присъствието на министър председателя [[Иван Костов]] и кмета на София [[Стефан Софиянски]] не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август когато най-сетне тя рухва.
 
== Проектиране и строителство ==
Ред 35:
Има разминавания в сведенията за това как е протекло проектирането и строителството. Общото е, че сградата е почти изцяло готова до [[10 юли]]<ref name="стандарт">[http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/19/society/s3817_11.htm Мавзолеят, който разделяше хората] в-к Стандарт, 19 август 2003</ref>, когато тялото на Георги Димитров е положено официално в нея, и че тя е дело на архитект [[Георги Овчаров]] с участието и на [[Рачо Рибаров]] и [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]].
 
Според една от историите дават 3 дни на арх. Г. Овчаров, за да направи проект. Той успява в срок и го изготвя в свой стил - – с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от [[Политбюро на ЦК на БКП]] и принуждават Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната. Опростяването се следи от арх. Р. Рибаров и е прието след одобрение от ръководителя на тогавашните [[Строителни войски]] ген. [[Иван Винаров]].
 
Строителството се ръководи от Георги Натов. За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат. <ref>[http://www.blitz.bg/article/738 Тайните на великите - Мавзолеят на Димитров е дело на страстен комарджия.] В: Шоу, №33, 18 август 2005, с. 45</ref>
 
Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития:
{{цитат|В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на „Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо - – до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - – камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът намалява. За погребението не е готов само един [[корниз]], който прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени.<ref>[http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=114893143&media=10190876&class=14847612&story=114893687 Овчарови - архитекти по наследство и дух], в-к „Сега“, 18 юли 1999</ref>}}
 
Впоследствие облицоват фасадата с [[русенски камък]], а по-късно подменят облицовката с нови плочи от [[врачански камък]]. С моделиране на терена към градината гробницата изпъква върху стълбища, оформящи средно висок стилобат; това заедно с подземните пространства е единствената запазена част от мавзолея днес.
 
Срещу входа е вградена скулптурна глава на Димитров, а от двете страни са бюстове на [[Димитър Благоев]], [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], Димитров и [[Васил Коларов]]. След няколко месеца на известно разстояние от основната сграда от ляво и от дясно е добавена по една гранитна стена с ниши за погребване на бъдещите партийни вождове.
 
Във втората ниша на източната стена е погребан Васил Коларов, чиито кости през юли 1990 г. са изкопани и преместени в [[СофийскитеЦентрални централнисофийски гробища|Софийските централни гробища]]. Следващият партиен вожд [[Вълко Червенков]] не е погребан тук, тъй като умира, отдавна свален от власт и с развенчан [[култ към личността |култ към него]], а последният - – [[Тодор Живков]], умира, след като мавзолеят е затворен и е изоставен като център на комунистическия култ.
 
== Опит за атентат и взривяване на мавзолея 1956 ==
През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев-Тони подготвя взривяването на Мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм е трябва да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така пред очите на хиляди хора е трябвало да загинат членовете на Политбюро, министри, генерали. С тази си постъпка Стоян Зарев-Тони е искал да привлече вниманието на световните медии към България. Смятал е, че терористичните актове са напълно нормални в борбата с комунизма. Той е успял да привлече към тая група още 14 души. Освен Мавзолея Зарев е планирал да взриви и пет важни министерства. Групата среща трудности в изпълнението на плана и много се забавя, конспирацията е разкрита и те са арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.<ref>[http://old.duma.bg/2006/0806/250806/iskam/isk-1.html Преживяното бъдеще, в-к Дума, 25.08.2006]</ref>
През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев-Тони подготвя взривяването на
 
Мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников
механизъм е трябва да избухнат, когато на трибуната са най-важните
личности в държавата и партията. Така пред очите на хиляди хора е
трябвало да загинат членовете на
Политбюро, министри, генерали. С тази си постъпка Стоян Зарев-Тони е
искал да привлече вниманието на световните медии към България. Смятал е,
че терористичните актове са напълно нормални в борбата с комунизма. Той
е успял да привлече към тая група още 14 души. Освен Мавзолея Зарев е
планирал да взриви и пет важни министерства. Групата среща трудности в
изпълнението на плана и много се забавя, конспирацията е разкрита и те
са арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.<ref>[http://old.duma.bg/2006/0806/250806/iskam/isk-1.html Преживяното бъдеще, в-к Дума, 25.08.2006]</ref>
== Поддръжка и реконструкции ==
Мавзолеят е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци - – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.
 
Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
 
През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - – разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на [[Дечко Узунов]].
 
== Разрушаване ==
На [[17 юли]] [[1990]] г. правителството на [[Андрей Луканов]] взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]]. След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Правителството на [[Иван Костов]] решава да разруши мавзолея през 1999 г.
 
Разрушаването на мавзолея започва на [[21 август]] [[1999]] г., командвано лично от [[Евгений Бакърджиев]] - – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в [[Правителство на БългарияИван (84)Костов|правителството на ОДС]]. Първият взрив е извършен в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г. <ref name="стандарт"/>
 
== Източници ==
Line 89 ⟶ 79:
 
* [http://stara-sofia.blogspot.com/2012/07/blog-post_18.html Строежът на мавзолея (препечатка от списание "Сердика", 1949)]
* [http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2194862 Тайните тунели на власттаqвластта. 168 часа, 01.08.2013.]
 
[[Категория:Георги Димитров]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мавзолей_на_Георги_Димитров“.