Среднобългарски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Среднобългарският език''' е [[книжовен език]] по времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], обхващащ приблизително периода от възстановяването на българската държава до падането и&#768; под османска власт (12-14 век). <ref>Историческа граматика на българския език: учебник за учителските институти, Кирил Мирчев, "Народна просвета", 1955 г., с. 30</ref> <ref>http://literatura.net-bg.info/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=37</ref>
 
На практика в периода от 15 до 19 век на базата на среднобългарския се оформя постепенно и говоримо т.нар. [[новобългарски език]].
 
Езикът на Второто българско царство, определян като среднобългарски, е основа за създаването на [[руска редакция на старобългарския език|руската]] и [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език|влахо-молдовската редакция]], както и за доразвитието на [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската му редакция]]. {{източник|Въпросът за т.нар. сръбска редакция на среднобългарския език в приетите му за рашка и ресавска ортография е политически в контекста на т.нар. [[вукова реформа]].|2015|10|19}}
 
Среднобългарският език добива значение на общ книжовен общославянски език (поне на [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните славяни]]), без [[хървати]]те и [[словенци]]те). Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения, като в много славянски държави е общ църковен език - [[църковнославянски]].
 
Забележителни паметници на нецърковния среднобългарски и прехода му към новобългарски са многобройните [[влахо-български грамоти]] от времето на последните царе преди падането под [[Българските земи под османско владичество|османска власт]] до началото на [[Възраждане]]то, съставяни от войводите на Влашко и Молдова от ХІV до ХVІІ век, писани на кирилица - на официалния в княжествата български език.
 
Среднобългарският език търпи и има особено развитие в [[западни български земи|западните български земи]] по линия на т.нар. рашка и ресавска книжовни школи, откъдето оказва влияние и върху [[сръбски език|сръбския език]], за чиято книжовна норма е взет т.нар. [[източнохерцеговински говор]] по времето на т.нар. [[вукова реформа]].
 
==Особености==