|
=== Време в квантовата механика ===
В квантовата механика въпреки квантуването на почти всички величини, времето остава външен, неквантуван параметър. То също така е необратимо. Процесът на измерване е несиметричен по отношение на времето. По отношение на миналото той дава вероятностна информация за състоянието на обекта, а по отношение на бъдещето сам създава ново състояние.<ref>Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович «Теоретическая физика», т. III, «Квантовая механика (нерелятивистская теория)», 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 808 с. ISBN 5-9221-0057-2, тир. 2000 экз., гл. 1 «Основные понятия квантовой механики», п. 7 «Волновая функция и измерения»</ref> [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг|Съотношението на неопределеност на Хайзенберг]] се отнася както за времето, така и за енергията.<ref>Ландау, Лев Давидович|Ландау Л. Д.]], [[Лифшиц, Евгений Михайлович «Теоретическая физика», т. III, «Квантовая механика (нерелятивистская теория)», 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 808 с. ISBN 5-9221-0057-2, тир. 2000 экз., гл. VI «Теория возмущений», п. 44 «Соотношение неопределенности для энергии»</ref>
=== Време в причинната механика ===
В средата на [[20 век]] руският учен [[Николай Козирев]] изказва идеята, че времето не е [[скалар]]на величина, а [[векторно пространство]]. Според постулатите на Козирев:<ref name="izbrannoe">{{cite book |title=Избранные труды |last=Козырев |first=Николай Александрович |authorlink= |coauthors= |year=1991 |publisher=Издательство Ленинградского университета |location=Ленинград |isbn= |pages=445 |url= |accessdate=18-10-2015}}</ref>
*времето притежава свойство, което отличава причината от следствието;
**това свойство се нарича '''ход''' или '''направление на времето''' и се означава с <math>C_2</math>;
*между причината и следствието винаги има пространствена разлика – <math>\delta x</math>;
*между причината и следствието винаги има временна разлика – <math>\delta t</math>;
: <math>C_2 = \frac{\delta x}{\delta t}</math>
Въз основа на тези постулати, Козирев прави следните изводи:<ref name="izbrannoe" />
*в класическата Нютонова механика
**в тялото не може да възникне външна сила, без участието на друго тяло и пространството е непроницаемо, т.е. <math>\delta x \ne 0</math>
**времето е обратимо: <math>\delta t = 0</math>;
Следователно в класическата Нютонова механика:
: <math>C_2 = \frac{\delta x \ne 0}{\delta t = 0} = \infty</math>
*в атомната механика е в сила обратното
**в съответствие с [[принцип на суперпозиция|принципа на суперпозицията]], <math>\delta x = 0</math>;
**времето е необратимо: <math>\delta t \ne 0</math>.
Следователно в атомната механика:
: <math>C_2 = \frac{\delta x = 0}{\delta t \ne 0} = 0</math>
=== Време в теорията на относителността ===
| 