Уикипедия

Договор „Две плюс четири“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
махам твърдения без източник; факт
Ред 2:
'''Договор за окончателното решение по отношение на Германия''' или '''Договор "Две плюс четири"''' е [[международен договор]], подписан в [[Москва]] на [[12 септември]] [[1990]] г. Влиза в сила на [[15 март]] [[1991]] г.
 
{{факт|Договорът признава [[суверенитет]]а на [[Федерална република Германия]] (ФРГ) върху бившата [[Германска демократична република]] (ГДР) в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите [[велики сили]], победителки от [[Втора световна война|Втората световна война]]. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното [[статукво]] в [[Европа]] след края на [[Втората световна война]].|2015|10|19}}
 
{{факт|В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер [[Джулио Андреоти]] предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов [[пангерманизъм]]. Против е и холандския премиер по това време - [[Руд Люберс]]. Според [[Франсоа Митеран]], [[Европа]] "не е дозряла за подобна стъпка". В [[Полша]] също не са във възторг от [[идея]]та. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент [[Михаил Горбачов]], военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.|2015|10|19}}▼
== Първоначални позиции и реакции ==
▲В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер [[Джулио Андреоти]] предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов [[пангерманизъм]]. Против е и холандския премиер по това време - [[Руд Люберс]]. Според [[Франсоа Митеран]], [[Европа]] "не е дозряла за подобна стъпка". В [[Полша]] също не са във възторг от [[идея]]та. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент [[Михаил Горбачов]], военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.
 
{{факт|[[САЩ]] изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън [[НАТО]].|2015|10|19}}
 
== Преговорите ==
{{факт|Първата стъпка по темата предприема [[Николай Португалов]] от [[КГБ]] (изпратен от [[Виктор Фалин]]), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера [[Хелмут Кол]] - [[Хорст Телчик]]. Португалов дава принципното си съгласие за обединението но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ разбирайки за съветските условия от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.|2015|9|23}}
 
{{факт|На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в [[Източна Европа]] остават [[Румъния]] и [[България]], понеже [[Полша]], [[Чехословакия]] и [[Унгария]] ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.|2015|9|23}}
 
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.<ref>в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27</ref>
 
{{факт|Начало на преговорите за международно саниране на падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.|2015|9|23}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Договор_„Две_плюс_четири““.