Разлика между версии на „Астероиден пояс“

м
дребни
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
м (дребни)
Счита се, че [[планета|планетите]] в Слънчевата система са се формирали през първите няколко милиона години от съществуването ѝ чрез "[[кондензация]]" на материал от първичната [[слънчева мъглявина]] в [[протопланета|протопланети]]. Впоследстивие голяма част от протопланетите са се сблъскали и формирали значително по-големи тела, като например съвременните [[земеподобна планета|земеподобни планети]] и ядрата на [[газов гигант|газовите гиганти]].
 
В областта на астероидния пояс силната гравитация на Юпитер е попречила на протопланетите да формират голямо тяло и те са останали в слънчева орбита. Поясът може да се разглежда само до известна степен като остатък от ранната Слънчева система, поради измененията на физическите условия, които е претърпял. Според някои хипотези астероиднияастероидният пояс е остатък от планетата [[Фаетон (хипотетична планета)|Фаетон]], която е била разрушена. За разлика от астероидния пояс, за [[пояс на Кайпер|поясътпояса на Кайпер]] се счита, че се е променил много малко от зараждането на Слънчевата система.
 
== Условията в астероидния пояс ==
В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от [[научна фантастика|научнофантастичните]] произведения), че астероидният пояс е "гъсто населен" с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем.
 
Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 [[километър|km]]. Най-големият известен е [[1 Церера]], чийто [[диаметър]] е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2,3&times;10<sup>21</sup> килограма (над 1/3 от която е масата на Церера), т.е. е по-малка от масататази на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]].
 
АстероиднияАстероидният пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, съсс чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта, сна коитосблъсъка двамогат астероидада се сблъскат,наблюдават единследните илислучаи: дватаа) отпри тяхсблъсък с висока скорост единият или и двата могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки [[астероидно семейство]]); б) при умерена скорост двата астероида се отблъскват и могат да променят траекторията си; в) при сблъсък с високаниска скорост, иликогато кинетичната енергия е малка, се задейства гравитацията помежду им и те могат да се слеят в нов, по-голям астероид при нискоскоростен сблъсък.
 
Поради огромните разстояния между астероидите в пояса не съществува опасност за сблъсък с космически апарати, преминаващи през поясанего. От друга страна, апарати, чиято мисия е изследване на астероиди, трябва внимателно да се насочат към целта си, за да я открият.
 
== Астероидният пояс в киното ==
* Филмът на [[Стенли Кубрик]] от [[1968]] г. „[[2001: Космическа одисея]]“ се отличава с изключително точното си научно представяне на Слънчевата система, както и на астероидния пояс. Космическият кораб ''Дискавъри'', преминавайки през астероидния пояс, се сближава само с един -единствен астероид, и то на хиляди километри.
 
== Виж още ==