Маи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нов ключ за Категория:Маи: „ “, ползвайки HotCat |
Drzewianin (беседа | приноси) м форматиране: 7x тире, 2x кавички, дв. интервал, интервали, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 11:
== История ==
В началото на нашата ера в северозападната част на [[Централна Америка]], на полуостров [[Юкатан]], възниква културата на племената майа ([[киче]], [[какчикели]], [[мам]], [[понтал]], [[чол]] и [[хуастеки]]). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с [[йероглиф]]и и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на [[цивилизация]]
Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и [[блато|блатата]]. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, [[каруца|каруци]] или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни [[храм]]ове и дворци. Те строят и огромни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]]. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на [[Колона на Нелсън|Колоната на Нелсън]] в [[Лондон]]) Често маите построяват нова пирамида върху старата
Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от [[Кремък|кремък]]. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените
== Ритуали и жреци ==
[[Файл:Iximche Laura Bush.jpg|ляво|мини|300px|[[Лора Буш]] в [[Гватемала]] след представление на [[ритуал]]ите на маите]]
Маите принасят в жертви пленници. Хвърлят ги от върха на пирамидата, като понякога ги убиват предварително. Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с [[религия]]та. [[Ритуал]]ите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни или човешка кръв предшестват всяко обществено или семейно събитие. [[жрец|Жреците]] често се порязват по телата или се осакатяват. Религиозните ритуали предшестват големите ловни експедиции всеки [[сезон]]. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичат в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсва игра на топка, в която две групи мъже се опитват да вкарат гумената топка през пръстен в стената. Тази игра има строго ритуален и религиозен характер. Главно почитано божество е [[Кукулкан]]. В народните представи той се идентифицира като строител и архитект, който основава град [[Маяпан]] и повелява изграждането на постройките в [[Чичен Ица]]. Нарежда на хората да се изповядват и да постят, както и да се въздържат от употребата на оръжие. Кукулкан е превод на [[Кетцалкоатл]]. На езика на маите
Една определена група от жреците се посвещават на [[наука]]та, но не заради самата наука, а по-скоро дотолкова, доколкото тя може да послужи на религията. Маите напредват много в изучаването на [[математика]]та и [[астрономия]]та, а в изчисленията си достигат до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги са при проучване движението на [[планета|планетите]] [[Венера (планета)|Венера]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]].
Ред 43:
* Стингл, Милослав. Съкровищата в градовете на маите. Варна, 1972.
* Кнорозов, Юрий В. Иероглифические рукописи майя. Л., 1975.
* Герасимов, Богомил. Кукулкан слиза на небето. С., 1989.
* Вимер, Магда. Маите
* Гуляев, Валерий. Маите. Тайните на изчезналата цивилизация. С., 2004 (Енциклопедия универсалис).
* Ершова, Г. Г. Майя. Тайны древнего письма.
* Уитлок, Ральф. Майя. Быт, религия, культура. М., 2005.
* Древните маи. Оракулът на Кетцалкоатл. С., 2008 (Ars Divinatoria).
Ред 53:
* Мартин, Саймън, Николай Грубе. Хроника на маите и техните крале и кралици. С., 2010.
* Гутберлет, Бернд Ингмар. Календарът на маите. С., 2010.
{{Древни цивилизации}}
|