ЗИТ-151: Разлика между версии

[[File:Bundesarchiv Bild 183-S1024-016, VEB Robotron Elektronik Dresden, Computer EC 1040.jpg|thumb|right|250px|ЕС 1040 от единната система компютри, произвеждана в ГДР от VEB Robotron Elektronik Dresden]]

С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на [[Мейнфрейм компютър|големи ЕИМ]]. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда [[Централен процесор|централният процесор]] ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за [[Запаметяващо устройство на твърд магнитен диск|запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД)]] (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства – 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за [[запаметяващо устройство на магнитна лента|запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)]] (управляващ блок плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатните платки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. [[Електроника (завод)|Завод Електроника]] в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив са специализираните заводи за производство на периферни устройства – Завод за пишещи машини, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. В [[Пловдив]] завод „Кочо Цветаров“ произвежда [[Гъвкав магнитен диск|дискети]] за [[Флопи-дисково устройство|флопи-дискови устройства]]. Създаваните български продукти са предназначени изключително за допълване листата на [[Периферно устройство|периферните устройства]], включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).

 

== Източници ==