SMS: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „есемесирай ме сексиКатегория:Мобилни телекомуникации“ |
м Премахнати редакции на 78.128.24.115 (б.), към версия на Ket |
||
Ред 1:
{{друго значение|съобщителната услуга|ТВ сериала със същото име|SMS (сериал)}}
есемесирай ме секси[[Категория:Мобилни телекомуникации]]▼
'''SMS''' ([[транскрипция]]: есемес; {{lang-en|Short Message Service (SMS)}}; в превод: Услуга за кратки съобщения) е [[телекомуникации|телекомуникационна]] услуга предоставяща възможност за изпращане и получаване на текстови съобщения, първоначално в GSM мобилни мрежи, а впоследствие достъпна и за фиксирани телефонни мрежи.
Идеята за услугата кратко съобщение Есемес / SMS (Short Message Service) се ражда през 80-те години на 20 век, далеч преди ерата на [[мобилен телефон|мобилните телефони]].
През 1982 г. Европейската конференция на пощенската и телекомуникационната администрация CEPT group одобрява план, изискващ услугите, предоставяни от обществените информационни мрежи, да бъдат достъпни и за мобилните телефони.
В резултат на това през [[1984]] г. френският техник Бернар Голбер и немецът Фридхелм Хилебранд развиват концепцията за SMS, като поставят и границата от 160 знака за първите съобщения, смятайки ги за „напълно достатъчни”.
Трябва да изминат цели 8 години, преди да се появи първото SMS съобщение. На 3 декември 1992 г. Нейл Папуорт, тестов инженер от Сема Груп, изпраща първото в света SMS съобщение чрез [[персонален компютър|персоналния си компютър]](мобилните телефони не са притежавали опция за текстови съобщения по онова време) на мобилния телефон на своя приятел Ричард Ярвис, поздравявайки го с „Весела Коледа”.<ref>{{Cite web | author = EVS Translations | title = Дума на деня: Есемес / SMS | url = http://www.evs-translations.bg/blog-bg/dumata-sms/ | format = web | accessdate = 12 юни 2014 | lang = bg}}</ref>
Едно SMS съобщение може да бъде кодирано като 7-битово (латински букви в различни кодови таблици, името на кодовата таблица се записва в заглавието на краткото съобщение), 8-битово (двоично съдържание - монохромни картинки, монофонични тонове и мелодии и т.н.) или 16-битово ([[UNICODE|Unicode]]) съдържание, позволяващо едновременно писане на много езици.
Максималната дължина на основния текст на съобщението е 160 символа и интервали при 7-битово кодиране, 134 за 8-битово и 67 за 16-битово кодиране.
Възможно е изпращане и на по-дълги съобщение, което се реализира чрез сегментиране на първоначалния текст на няколко отделни съобщения (SMS-и), които се свързват автоматично в апарата получателя, ако апаратът поддържа такава възможност. Сегментиращата информация е записана в заглавието (header) на съобщението.
SMS е в основата на множество стандарти и услуги, например Nokia Smart Messaging, Enhanced Messaging Service (EMS), WAP Push. За стандарт, наследник на SMS бе нарочен MMS - Multimedia Messaging Service.
SMS-а се състои от 2 части: главна (header) и текстова. Главната част съдържа мобилния номер на получателя и други важни за SMS системата данни. Текстовата съдържа всички символи (или звуци, изображения), които ще бъдат прехвърляни през мрежата.
След като SMS-а бъде изпратен, той пристига в т.нар. [[SMS център]] на мобилния оператор на изпращача и се нарежда на опашка. Ако получателят е в същата мобилна мрежа, съобщението се доставя. Ако не е, краткото съобщение се прехвърля към SMS центъра на другия оператор и така се доставя.
== Източници ==
<references/>
Виж също: [[MMS]]
| |||