Залезът на кумирите: Разлика между версии

Книгата на Ницще, издание с обем под 100 стандартни страници, съдържа единадесет кратки дяла. Встъпителният се състои от [[Афоризъм|афоризми]], по-нататък следват няколко кратки текста, но повечето от дяловете обединяват номерирани [[Параграф|параграфи]] по теми с приблизително общо звучене.

Ницще написва книгата бързо в есента на [[1888]] г. и прави няколко малки добавки в коректурите, а на своите приятели съобщава, че е изготвил едно 'перфектно' и 'задълбочено' 'въведение към цялата своя философия'<ref>писма до Карл Фукс и Жак Бурдо септ. и дек. 1888 г., в Nietzsche F., ''Briefe''</ref>. Това се оказва последното негово съчинение и то излиза от печат след окончателния му психически срив в януари 1889г[[1889|1889 г]].

В краткия [[предговор]] Ницше енигматично и многозначително сам е предcтавил своята книга. "Кумирите" или "идолите" от заглавието вероятно препращат не толкова към [[Идолопоклонничество|идолопоклонничеството]], колкото към [[Предразсъдък|предразсъдъците]] и [[Убеждения|убежденията]], които [[Франсис Бейкън]] вече е предcтавил като своеобразни идоли<ref>Kaufmann W., ''The Portable Nietzsche'', New York; Viking, 1954, p.463; в предходните две години Ницше е изучвал съчиненията на Бейкън</ref>. "Чукът" е не само е символ на разграждането, но се използва и при гравирането на надписи, а както става ясно от предговора, има и медицинскo чукчe, за което Ницше определено загатва. Последният дял, озаглавен "Чукът говори", е повторение на една страница от ''[[Тъй рече Заратустра]]''<ref> Ницще Ф., ''Тъй рече Заратустра'', София: Народна Култура, 1990, с. 226 (III, 10.29)</ref>.

В книгата Ницще обръща внимание на настъпилото обезличаване на [[Индивид|индивида]] под влияние на [[християнски морал|християнския морал]] в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със [[Сократ]] и [[Платон]] в [[Платонова академия|Академията]]. На този ''упадък'' на човека Ницше противопоставя един нов култ на [[нетеизъм|нетеизма]] към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в [[морал]]а, [[наука]]та и [[изкуство]]то на своето време, като с това извършва "преоценка на всички ценности". Само този "свръхчовек" с безкрайната си "[[воля]] за мощ" е способен да устои пред [[идея]]та за "вечното възвръщане" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. Философията в/на съчинението може да се приеме и като [[антиутопия]] и [[ирония]] на [[автор]]а към [[история]]та и [[философия]]та.