SMS: Разлика между версии

'''SMS''' ([[транскрипция]]: есемес; {{lang-en|Short Message Service (SMS)}}; в превод: Услуга за кратки съобщения) е [[телекомуникации|телекомуникационна]] услуга, предоставяща възможност за изпращане и получаване на текстови съобщения, първоначално в [[GSM]] мобилни мрежи, а впоследствие достъпна и за фиксирани телефонни мрежи.

Идеята за услугата кратко съобщение Есемес / SMS (Short Message Service) се ражда през 80-те години на 20 век, далеч преди ерата на [[мобилен телефон|мобилните телефони]].

През 1982 г. Европейската конференция на пощенската и телекомуникационнатателекомуникационна администрация ''CEPT group'' одобрява план, изискващ услугите, предоставяни от обществените информационни мрежи, да бъдат достъпни и за мобилните телефони.

В резултат на това презот [[1984]] г. френскиятгрупа техникинженери, сред които Фридхелм Хилебранд (Deutsche Telekom), Бернар ГолберЖилбер и(France немецътTélécom), ФридхелмФин ХилебрандТросбю (Telenor), Кевин Холи (Cellnet), Иън Харис (Vodafone) започват да развиват концепцията за SMS, като поставят и границата от 160 знака за първите съобщения, смятайки ги за „напълно достатъчни”.

Трябва да изминат цели 8 години, преди да се появи първото SMS съобщение. На 3 декември 1992 г. НейлНийл ПапуортПапуърт (Neil Papworth), тестов инженер от Сема''Sema ГрупGroup'' (по-късно Mavenir Systems), изпраща първото в света SMS съобщение чрез [[персонален компютър|персоналния си компютър]] (мобилните телефони по онова време не са притежавали опция за текстови съобщения) по онова време)GSM-мрежата на Vodafon във Великобритания до мобилния телефон „Orbitel 901“ на своя приятел Ричард Ярвис, поздравявайки го с „Весела Коледа”.<ref>{{Cite web | author = EVS Translations | title = Дума на деня: Есемес / SMS | url = http://www.evs-translations.bg/blog-bg/dumata-sms/ | format = web | accessdate = 12 юни 2014 | lang = bg}}</ref>

Едно SMS съобщение може да бъде кодирано като 7-битово (латински букви в различни кодови таблици, името на кодовата таблица се записва в заглавието на краткото съобщение), 8-битово (двоично съдържание - – монохромни картинки, монофонични тонове и мелодии и т.н.) или 16-битово ([[UNICODE|Unicode]]) съдържание, позволяващо едновременно писане на много езици.

Възможно е изпращане и на по-дълги съобщение, което се реализира чрез сегментиране на първоначалния текст на няколко отделни съобщения (SMS-и), които се свързват автоматично в апарата на получателя, ако апаратът поддържа такава възможност. Сегментиращата информация е записана в заглавието (header) на съобщението.

SMS е в основата на множество стандарти и услуги, например Nokia Smart Messaging, Enhanced Messaging Service (EMS), WAP Push. За стандарт, наследник на SMS бе нарочен MMS - – Multimedia Messaging Service.

SMS-аът се състои от 2 части: главна (header) и текстова. Главната част съдържа мобилния номер на получателя и други важни за SMS системата данни. Текстовата съдържа всички символи (или звуци, изображения), които ще бъдат прехвърляни през мрежата.

След като SMS-а бъде изпратен, той пристига в т.нар. [[SMS център]] на мобилния оператор на изпращача и се нарежда на„на опашкаопашка“. Ако получателят е в същата мобилна мрежа, съобщението се доставя. Ако не е, краткото съобщение се прехвърля към SMS центъра на другия оператор и така се доставя.