Светът като воля и представа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Философски съчинения, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''
Шопенхауер развива тезата, че [[воля]]та (Кантовото „нещо в себе си“ или ''[[динг-ан-зих]]'') е [[онтология|онтологичната]] основа на света и е разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — [[човек]]ът, [[животни]]те, [[минерал]]ите, [[Природен закон|природните закони]]. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „[[Мая (индуизъм)|мая]]“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и [[Рационалност|ирационална]], а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички [[Страдание|страдания]] в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги [[Желание|желае]] нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
Ред 10:
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само [[Мистицизъм|мистиците]].
== Източници ==
[[Категория:Книги от 1819 година]]
[[Категория:Философски съчинения]]
|