Светът като воля и представа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Философски съчинения, ползвайки HotCat
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''„СветътСветът като воля и представа“представа''' ([[Немски език|нем]]. ''Die Welt als Wille und Vorstellung'' 1819[http://commons.wikimedia.org/wiki/Image:Schopenhauer_Die_Welt_als_Wille_und_Vorstellung_1819.jpg#Beschreibung]) е основният [[Философия|философски]] труд на германския философ [[Артур Шопенхауер]] ([[1788]]-[[1860]]). Авторът започва да пише [[Текст|текста]] през [[1814]] г. и го завършва в края на [[1818]] г. Първото издание излиза в малък [[тираж]] през [[1819]]&nbsp;г. Второто издание ([[1844]] г.) е по-разширено. През [[1948]] г. излиза трето издание под редакцията на Томас Ман<ref>Thomas Mann, Die Welt als Wille und Vorstellung von Schopenhauer in einer gekürzten Fassung dargeboten von Thomas Mann (Zürich : Classen, 1948)</ref>. Влияние върху произведението оказват [[Имануел Кант]], [[будизъм|будизмът]] и [[Индия|индийската]] философия (в частност [[веданта]]).
 
Шопенхауер развива тезата, че [[воля]]та (Кантовото „нещо в себе си“ или ''[[динг-ан-зих]]'') е [[онтология|онтологичната]] основа на света и е разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — [[човек]]ът, [[животни]]те, [[минерал]]ите, [[Природен закон|природните закони]]. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „[[Мая (индуизъм)|мая]]“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и [[Рационалност|ирационална]], а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията и&#768;. Според Шопенхауер оттам произтичат всички [[Страдание|страдания]] в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги [[Желание|желае]] нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
Ред 10:
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само [[Мистицизъм|мистиците]].
 
== Източници ==
[[Категория:Книги от 1819 година]]
[[Категория:Философски съчинения]]