Кукушка уния: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Католицизъм в България; Добавяне на Категория:Римокатолицизъм в Османската империя, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCa... |
|||
Ред 4:
В 1857 година в Кукуш връща като учител [[Димитър Миладинов]], придружен от [[Райко Жинзифов]] и двамата за пръв път отварят българско училище в града. Владиката [[Мелетий Византийски]] ги заплашва с афоресване, но е принуден да отстъпи и да приеме появата на българско училище.<ref name="Радев 116">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.</ref> Кукушани обаче поискват и български владика, което е напълно неприемливо за Цариградската патрирашия, поради близостта на Кукуш до македонската столица Солун. Това поражда силно недоволство сред българското население в града.<ref name="Радев 117">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 117.</ref>
От това недоволство в Кукуш се възползва солунският център за католическа пропаганда, ръководен от френски монаси [[лазаристи]]. От Солун идва внушение, че чрез присъединяване към Римския престол българите ще имат национално духовенство и покровителството на Франция.<ref name="Радев 117"/>
На 12/22 юли 1859 година под ръководството на [[Нако Станишев]] кукушани се обръщат към папа [[Пий IX]] с готовност да преминат към католическата църква. В обръщението си до папата кукушани, между които и четирима свещеници, описват недостойното поведение на гръцкото духовенство, престъпленията му спрямо българите и поставят следните условия:
Ред 19:
Това условие в очите на [[Фенер (квартал)|Фенер]] (стремящата се да гърцизира негръцкото християнско население Вселенска патриаршия) е било равносилно на поражение, но той не е можел да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от негова страна би означавал едно незабавно възобновяване на католическото движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. В своите спомени [[Васил Манчев]] свидетелства за срещите на Нако Станишев с [[Драган Цанков]], за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите с дядо [[Иларион Макариополски]].<ref>Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1982.</ref>
Според [[Тончо Жечев]], разигравайки
== Бележки ==
| |||