През 1859 година и българите в [[Кукуш]] първи [[Опит заКукушка уния в Кукуш|правят опит да се обявяват за униати]]. Така се стигналостига до 30 декември 1860 г., когато стотина съмишленици начело с Драган Цанков се представили пред папския представител в [[Цариград]] и му връчили молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. В резултат е подписан акт за присъединение към [[Ватикана|Рим]], в който се формулиралиформулират двете основни български искания - самостоятелна църковна йерархия и училища. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от [[Ватикана|Светия Престол]]престол и [[Висока порта|Високата порта]] за отделна религиозно-народнанародностна общност в рамките на Османската империя. След няколко месеца, на [[2 април]][[1861]] г. в [[Сикстинската капела]] в Рим, архимандрит [[Йосиф Соколски]] биле ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа [[Пий IX]] в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. На 14 април делегацията се завърнала в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършил тържествено владишко богослужение. На 1 юни 1861 г. султан [[Абдул Меджид]] издал [[Берат (султан)|берат]], с който Йосиф Соколски се признавал за духовен глава (''милет баши'') на „българите, които се съединиха с Рим“ – ''милет баши''. Високата порта веднага след като признава новообразуваната българска униатска община в Цариград заточва водача на православното движение [[Иларион Макариополски]]. Тези събития бележат началото на историята на Католическата църква от източен обред в България.
