Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

През 1859 година и българите в [[Кукуш]] първи [[Кукушка уния|правят опит да се обявяват за униати]]. Така се стига до 30 декември 1860 г., когато стотина съмишленици начело с Драган Цанков се представили пред папския представител в [[Цариград]] и му връчили молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. В резултат е подписан акт за присъединение към Рим, в който се формулират двете основни български искания - самостоятелна църковна йерархия и училища. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия престол и Високата порта за отделна религиозно-народностна общност в рамките на Османската империя. След няколко месеца, на 2 април 1861 г. в [[Сикстинската капела]] в Рим, архимандрит [[Йосиф Соколски]] е ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа [[Пий IX]] в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. На 14 април делегацията се завърнала в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършил тържествено владишко богослужение. На 1 юни 1861 г. султан [[Абдул Меджид]] издал [[Берат (султан)|берат]], с който Йосиф Соколски се признавал за духовен глава (''милет баши'') на „българите, които се съединиха с Рим“. ВисокатаСъздаден портае веднагаАпостолически след като признава новообразуваната българска униатска община в Цариград заточва водачавикариат на православнотобългарските движениекатолици [[Иларионот Макариополски]].източен Тезиобред, събитиякойто бележатсъществува началото на историята на Католическата църква от източен обреддо в1883 Българиягодина.

Много скоро на нововъздигнатата църква бил нанесен силен удар с отвличането на нейния духовен предводител, архиепископ Соколски, в [[Русия]]. Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз [[Алексей Лобанов-Ростовски|Лобанов]] решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на [[Найден Геров]] и [[Петко Р. Славейков]]. Той е подмамен на руски кораб, с който е откаран в Одеса (6 юни 1861 г.), откъдето отправя послание до българите униати да се върнат към Православието.<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84+%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%20%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков , издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593-594.]</ref> При тази ситуация [[Драган Цанков]] също се отказва от унията. Униатското движение започва да заглъхва. След поредица неуспешни опити да бъде въздигнат нов йерарах, с избора за епископ на [[Рафаил Попов]] на [[1 ноември]] [[1865]] г., кризата била преодоляна. За епископски център се определил [[Одрин]]. Новият епископ развивал енергична дейност. Голяма помощ му оказвал брат му Софроний, който бил изпратен в Цариград да ръководи канцеларската работа на общината и да осъществява връзката с апостолическия делегат. Две години по-късно, поради голямата нужда от свещеници Рафаил Попов ръкоположил брат си за свещеник и го изпратил да се грижи за енорията в [[Покрован]]. През април 1866 година Рафаил Попов предприел обширна обиколка в [[Македония]] и [[Тракия]]. През 1869 – 1870 година предприел пътуване до [[Рим]], за да вземе участие в заседанията на Първия Ватикански събор, който прокламирал папската непогрешимост по въпросите на вярата.